Воркосиган (Светослав Николов)

Воркосиган

Nombre Светослав Николов

“Аз съм песъчинка залутала се в черната нощ; призрак изгубил денят си, но прегърнал мрака като единствена надежда; трън забил с в задника на бясно въртящиат се свят; аз съм нещастието в човешка форма и съществувам, за да обричам себе си на обич; искам, не желая, да осолявам раните си в този кръг, завършен; не мога да избягам; не мога да порастна; не мога да загина; мога като забравена въздишка; през вековете да поема; и нокога да не забравям; че щастието е за другите; сама живота ще изпия; защото знам че губя те”

Obras seleccionadas

56 el resultado

Като капка разлива се... (хайку)

Poesía » Formas orientales, Otra

Орхидеен танц
над безмълвно езеро -
дух на лунен сън...

2008-03-25T07:42:31+02:00 1210 7

Звук

Prosa

Звук. Единствен, самотен звук прокънтя. И всичко започна с него. С него и ще свърши. Изсипа се на дребни вековни кристали из празнотата и я преобрази до неузнаваемост. Даде началото на Вселените-Симфонии и ги разпръсна навсякъде, из всекиго. А те започнаха своеобразното си боричкане, напълно отдаден ...

2007-07-23T17:40:14+03:00 1497 13

Вяра

Prosa

- И какво следва? - попита ме Мишел - разтърси крилцата си ръсейки от вълшебният прашец, навсякъде около себе си.
-Нищо - отговорих й. - Всепоглъщащо Нищо. И все напред, нали не сме някакви смешни човечета, ограничаващи се само с едно съзнание. Нали из тях пътуваме и градим Характери.
- Знеш ли, пос ...

2007-07-24T11:33:30+03:00 1460 5

Без Думи

Poesía

Дълго гледах през прозореца
как хлъзгавият изгрев ми мълчи.
Изпуших няколко цигари,
обличах слънцето си в дим.
Утрото се стече някак кухо ...

2008-05-31T16:14:36+03:00 1215 4

Епитаф

Poesía » Otra

Хлъзгави, лепнещи, празни моменти,
парещи, дебнещи, кухи вселени,
лесно създават се, по-лесно умират
с ледени ножове земята раздират.
Нещо, някакво, мъничко, тайно ...

2008-10-25T17:37:19+03:00 1438 3

Más obras »

Obras seleccionadas

Propuestas