Празно пространство... Бледа, болна луна.
В самозабравена въздишка отмира бавно вечерта.
Черни облаци се скупчват горе.Усещането е за самота.
Кехлибарът капе по лицето ми.Прегръщам Болката с Душа.
Крехките сълзи на студеният камък срещу ми,
се разсейват във въздуха, недокоснали земята.
Ракови клетки, танцуват бавно из кръвта ми.
Животът ми като есенно листо се премята.
Искам да изживея последните си мигове с теб.
На кадифена постеля, в кристален дворец,
а сълзите ти падащи една подир друга,
да целуват лицето ми, когато легна във гроба. ...