враната
156 el resultado
Той ми разказа
за първата птица.
На разсъмване...
След миг тишина,
в клоните - тържество. ...
  702  12 
"Глупак е оня, който не е цар
в нечие кътче" Съй Съливан
Когато все пак
спра на точното си място
и въздухът, небето и звездите ...
  750  14 
Помня,
някъде има земя.
В глогов цвят вятър играе,
плъзга се
по зелената топлина на тревите. ...
  824  17 
Когато в рая заваля дъжд,
ти ми показа:
Зеления облак от мокри листа
как може да спира сърцето,
как да събирам в дланите нежност ...
  814  21 
Като отроче на дъжда -
валя.
И как тъй
все по нощите се случва?
В небесна кошница ...
  657  13 
Блестящ и силен
кестенът разчупва своята хралупа-
удобната и топла пустота.
И пътят му е кратък -
от лятното дърво ...
  553  10 
Спасителят ми е дъжда
и балкона там забравен,
един мъж с ръце от крила
и с буза бодлива...
Все така се спасявам от тъмното, ...
  636 
Нестинарски огън събужда нощта,
вик на птица разчупва простора.
От тревите към небето избухват звезди.
Жаравата сякаш въздъхва
и носи във себе си вик, ...
  837  10 
Като печат върху хляб -
моето женско начало.
Още ли гладни са дните ти?
Все така ли те тегли към зимното бяло?
Виж ме... ...
  679  15 
По небесен калдъръм
колесница огън мята -
запалени стрели.
Змейовете-ветрове
шетат по земята. ...
  623 
Когато
очите ми станат много зелени,
все нещо се случва:
Срещам "стара любов"
(защо ли пък стара?) ...
  785  13 
Скоро е
Еньовден
На спомена във сламената шапка
сложи ония дни
и другите, които идват. ...
  1224  15 
Защо ли
всичко се разбира през нощта...
И колко страшно е сама
илюзията да убиеш.
Но ако само тя ти е останала, ...
  656  11 
Хляб и чесън,
(като на Тайна вечеря)
желязо и вино,
(като в пламтяща ковачница)
бяла риза, ...
  588  11 
Дървото не очаква
небето да го порази.
И мравките са му приятели...
Листата му -
миниатюрна светлина (наесен), ...
  837  14 
Любовта ми -
първият ден от "Горещници".
Нищо по-лудо...
Когато изгорят във есенната клада,
дали се радват листите дървесни...?
  861  13 
Когато наранен плодът е,
по сладък после става.
Неволно чудо.
А ние все се пазим
от връхлетелите любови, ...
  688  16 
Ти ми даде мечта.
После каза - назаем.
Сега някой друг иска да си я има.
Аз ти показвах горна земя,
а ти пак се връщаше в долната. ...
  641 
В пустотата -
клен и косове,
крайпътни диви рози.
Пак там живееше и таралеж.
Менци с вода от някой налята, ...
  701 
Безобична съм.
В очите ми - суха слама.
Копнежът ми - нива без синор...
Със птичите ята
хабер изпращам на орача...
  834  17 
Къде са дните,
нощите къде са?
Разкъсана и мътна е луната,
и пълен е кръгът край мен със болка.
Отвъд чертата, казват, е животът. ...
  741  10 
Най-добрия подарък
съдбата ти прави,
щом те срещне с предателство.
Нищо, че земята изчезва под теб,
ще си намериш друга. ...
  818  18 
Ябълката умря през пролетта.
Удряха с брадва
и чудно -
от раната не падаха спомени.
Тя беше жива. ...
  637 
Самотен си.
Пред теб по пътя - "синя жлъчка".
И цялата земя е тишина.
Най-близка ти е дрехата, с която си наметнат,
и божията светлина. ...
  756  12 
"Чувството за стадност
е убежище за бездарниците"
Б. Пастернак
Някъде има бял вълк-самотник.
Не единак, а сам. ...
  583 
Никой не е бил по-бездомен от мен.
Даже клошарят си има мост и Луна.
Дели си хляба с човека отдясно
и по-малка е вече поделената болка
с човека отляво. ...
  578 
"На този камък ще изградя
църква и портите адови
няма да и надделеят"
(ев.от Матея 16:18)
Рибарю на човешки души, ...
  859 
Гайдарят, който свири на ъгъла,
всъщност го няма там.
По стълбата на звуците,
по покривите после,
по топлото на залеза ...
  729 
Опитай да бъдеш безсребърник.
Пробвай поне.
Припомни си забравена радост.
Разтвори ръцете си като криле.
Леко е. ...
  657 
Най щастлива съм,
когато съм нещастно влюбена.
Значи съм жива.
Сърцето ми - без покрив хамбар
над него - безкраят. ...
  710 
Най-нещастна съм,
когато не съм нещастно влюбена.
Сърцето ми - празен хамбар,
малко слама и мишки.
По старите греди със дървояд - ...
  756 
Той летеше над сухите слънчогледи,
есенен,
сам,
последният щъркел на лятото.
Линия между небе и земя, ...
  653 
Животът ни - "Страстна седмица",
дето всичко се случва.
Душа на ръб обърнали от тежка самота,
протягаме доверие - вземете...
И колко пъти слагаме покривката ...
  681 
От колко отдавна
не съм викала дъжд.
Сто години навярно.
И заклинание някакво имаше,
и молитва, и... ...
  879 
Между хълма на сърцето
и на слънцето сплита
сиво-сива и много добра
живее врана.
Намерих я когато (за пръв път) ...
  620 
На сърцето ми градските порти
нямат дворник и разписание.
Незалостени вечер остават.
И странниците утрото не чакат,
подпрели гръб на каменния зид, ...
  893 
Propuestas
: ??:??