yotovava
2.696 el resultado
ЛУДА ПРИКАЗКА
Ти може би си ме забравил.
А и защо ли да си спомняш –
среднощ как в тъмните дъбрави
прииждат звездни еднорози. ...
Ти може би си ме забравил.
А и защо ли да си спомняш –
среднощ как в тъмните дъбрави
прииждат звездни еднорози. ...
345
2
1
1067
1
7
1320
1
ПРОЛЕТЕН КАЛЕЙДОСКОП
Не се запитах докъде ли
могла би любовта да стигне.
С червени облачни къдели
прескача снегоядът диги. ...
Не се запитах докъде ли
могла би любовта да стигне.
С червени облачни къдели
прескача снегоядът диги. ...
296
5
6
855
1
13
ГЛАС, КОЙТО ПРОПУКВА ЛЕДОВЕ
Мракът стяга ни с дрипав повой
и ни стелва разделна пътека.
Цяла вечност премина в покой.
Отмълчахме се – сякаш до века. ...
Мракът стяга ни с дрипав повой
и ни стелва разделна пътека.
Цяла вечност премина в покой.
Отмълчахме се – сякаш до века. ...
278
5
8
ДЪХ НА КАФЕ В НОЕМВРИЙСКА УТРИН
Покапа есенната шума
и тихи вопли на раздяла
едно видение издума
под плащаницата си бяла. ...
Покапа есенната шума
и тихи вопли на раздяла
едно видение издума
под плащаницата си бяла. ...
289
4
3
РЕКВИЕМ ЗА ЛЯТОТО
Накрая всичко ще приключи –
тъй както никой не е чакал.
Дъждът не може да се случи,
щом облака не си разплакал. ...
Накрая всичко ще приключи –
тъй както никой не е чакал.
Дъждът не може да се случи,
щом облака не си разплакал. ...
366
6
8
ИЗЛИШНО МНОГОТОЧИЕ
Пуст и мрачен селски път –
край смълчани коловози.
Тука птици не гнездят,
няма помен от възторзи. ...
Пуст и мрачен селски път –
край смълчани коловози.
Тука птици не гнездят,
няма помен от възторзи. ...
477
6
11
ЗИМЕН ЧАЙ
Ах, как ухае здрачът на липи –
натрапчиво, възбуждащо, тръпчиво!
И непростимо е да го проспим.
Обичай ме. Защото си отивам. ...
Ах, как ухае здрачът на липи –
натрапчиво, възбуждащо, тръпчиво!
И непростимо е да го проспим.
Обичай ме. Защото си отивам. ...
668
2
3
Сърцето ми е твърде близко.
Но не твърдя, че разпознавам
туптежа в тънката си ризка,
след който ме пробожда вляво.
За болките си не говоря. ...
Но не твърдя, че разпознавам
туптежа в тънката си ризка,
след който ме пробожда вляво.
За болките си не говоря. ...
502
2
4
ОТКЛЮЧЕНИ ДВЕРИ
Кой издраска в небето най-нежния есенен стих?
И кога ли натрупа валма акварел върху хълма?
От вечерното вино на здрача така не отпих.
Но го гледах, дордето бокалът му гроздов се пълни. ...
Кой издраска в небето най-нежния есенен стих?
И кога ли натрупа валма акварел върху хълма?
От вечерното вино на здрача така не отпих.
Но го гледах, дордето бокалът му гроздов се пълни. ...
361
4
11
БЯГСТВО ОТ МЪЛЧАНИЕТО
Живях в бездънната ти тишина,
която ме изправяше на нокти.
Но не намирам в себе си вина
че твоят ден търни от безпокойство. ...
Живях в бездънната ти тишина,
която ме изправяше на нокти.
Но не намирам в себе си вина
че твоят ден търни от безпокойство. ...
1020
1
7
ТОВА, КОЕТО ОСТАВА...
Нощта запалва меден свещник –
не мога дъх да си поема.
Невидима си, но усещам,
че всичко в теб е съвършено. ...
Нощта запалва меден свещник –
не мога дъх да си поема.
Невидима си, но усещам,
че всичко в теб е съвършено. ...
680
4
8
650
1
1
1682
6
15
1026
2
1
ТИХА ПЕСЕН ЗА СБОГОМ
Тънее ли на изток мракът?
Потъват в приливите сини
очите – със които плаках,
и дланите – с които милвах. ...
Тънее ли на изток мракът?
Потъват в приливите сини
очите – със които плаках,
и дланите – с които милвах. ...
354
3
4
1446
5
ШИРОКО ОТВОРЕНИ ОЧИ
Едва ли пътят помни всички стъпки,
с които е ранена тишината.
Напролет непокорни се разпъпват
салкъмите под лунната позлата. ...
Едва ли пътят помни всички стъпки,
с които е ранена тишината.
Напролет непокорни се разпъпват
салкъмите под лунната позлата. ...
687
2
10
Надявах се да закъснее мракът.
Небето се облича в тъмносиньо.
Пристигаш мълчалив и неочакван.
И тихото е с пръсти от коприна.
След леката въздишка на стените ...
Небето се облича в тъмносиньо.
Пристигаш мълчалив и неочакван.
И тихото е с пръсти от коприна.
След леката въздишка на стените ...
1318
9
21
515
1
5
ГАЛОП ПРЕЗ ПРОЛЕТТА
През полята, окъпани в дъжд,
съзерцавах коне как препускат.
Полудялата цъфнала ръж
ги поглъщаше с призрачни устни. ...
През полята, окъпани в дъжд,
съзерцавах коне как препускат.
Полудялата цъфнала ръж
ги поглъщаше с призрачни устни. ...
352
5
2
РАЗМИНАВАНЕ
Един човек ме спира вчера
и ми твърди, че ме познава.
Дежурен отговор намерих
за този, който поздравява. ...
Един човек ме спира вчера
и ми твърди, че ме познава.
Дежурен отговор намерих
за този, който поздравява. ...
411
10
16
Най-сгряващият чай е от липа.
Ще дойдеш ли да я берем по изгрев,
когато дворчетата още спят
и Бог прелиства вехтите си книги.
Потънали сред сладък аромат, ...
Ще дойдеш ли да я берем по изгрев,
когато дворчетата още спят
и Бог прелиства вехтите си книги.
Потънали сред сладък аромат, ...
385
5
9
Безплатно и безценно време!
Но мога ли да те спестя?
Или със себе си да взема
това, което отлетя,
което бързо се изплъзва ...
Но мога ли да те спестя?
Или със себе си да взема
това, което отлетя,
което бързо се изплъзва ...
365
6
12
1305
7
12
ПОСЛЕДНО ПРИЧАСТИЕ
Аз всичко може би опитах –
примирието и страстта,
лъжата – с грозния ѝ кикот,
и тържеството на плътта, ...
Аз всичко може би опитах –
примирието и страстта,
лъжата – с грозния ѝ кикот,
и тържеството на плътта, ...
824
6
10
ПРИКАЗКА ОТ БАБИНОТО ВРЕТЕНО
Гривата си тъмносива дъжд над нивите развя.
Есента ли си отива? – съска сухата трева.
Старче – клекнало на припек, с поглед във пръстта забит,
слънчогледът с грозен кикот остра гърбица изви. ...
Гривата си тъмносива дъжд над нивите развя.
Есента ли си отива? – съска сухата трева.
Старче – клекнало на припек, с поглед във пръстта забит,
слънчогледът с грозен кикот остра гърбица изви. ...
530
11
14
1430
2
3
КРИВОЛИЦИ В САМОТАТА
Няма как да отрека –
все по-къс денят ми става,
стихва златната река –
в руслото си пепеляво, ...
Няма как да отрека –
все по-къс денят ми става,
стихва златната река –
в руслото си пепеляво, ...
558
3
7
1133
5
7
1329
2
6
760
6
4
ИЗТЛЯВАНЕ НА СЯНКАТА
Преди нощта да си отиде,
да изтънее в пущинака,
блещука бисерна луната
в окото на смълчана мида. ...
Преди нощта да си отиде,
да изтънее в пущинака,
блещука бисерна луната
в окото на смълчана мида. ...
373
1
7
НОТОПИСВАНЕ НА ДЪЖДА
Жадувам всяка светлина.
Дъждът е толкова лиричен –
не взима ничия страна
и лесно е да го обичам. ...
Жадувам всяка светлина.
Дъждът е толкова лиричен –
не взима ничия страна
и лесно е да го обичам. ...
509
6
11
796
4
8
НЕПРЕДСКАЗАНИ РАЗГОВОРИ
На моя скромен телефон
открила съм бутон вълшебен.
Реша ли да говоря с Бог,
набирам го – по всяко време. ...
На моя скромен телефон
открила съм бутон вълшебен.
Реша ли да говоря с Бог,
набирам го – по всяко време. ...
596
2
5
924
3
8
694
6
6
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
