yotovava
2.696 el resultado
ДВЕ ДАТИ ОТ КАЛЕНДАРА
В кое пространство крие се покоят?
Аз в ни едно до днес не ти гостувах.
Прилъгвах се, че може да съм твоя.
Събирам в стих ранените си букви. ...
  316 
ВЕЗМО ВЪРХУ ОТРОНЕН ЛИСТ
Не съм изчела всички ръкописи
на есенната брезова гора.
Дъждът я милваше – безкрай улисан
в любовната си ласкава игра. ...
  384 
САМОТНА ДРАКА В НОЕМВРИЙСКА УГАР
Кажете как се става лицемер?
Омръзна ми да бъда трън в очите
и хляба си да чупя – сух и чер.
Познавате ли някой – да го питам. ...
  381 
  770  13 
  427 
  744 
  825  10 
Съшивам си небе – да бъде дом
на птици, изоставени от ято,
което – отлетяло мълчешком,
отмъкнало е спомена за лято.
Смехът навярно ме отдалечи ...
  994  10 
МОЛЕБЕН ЗА СВЕТЛИНАТА
Някъде през тишината – в корените и пръстта,
с неразумното ми лято слънчогледът ли изтля?
Ронеха се безнадеждни черни, клисави сълзи.
А по хълма – неизбежна, зимната мъгла пълзи. ...
  274 
ЕСЕНЕН ЦИГУЛАР НА ЗДРАЧАВАНЕ
Подгизва подлезът подир дъжда.
И грозните графити грейват – ярки.
Витрините с разбитите стъкла
са приютили чашки и угарки. ...
  287 
  795 
Поредният септември е отминал
и утолил е дългата ми жажда.
Аз нежните му тишини обичам –
през зимата не исках да се раждам.
Намирам смисъла да съм покоят. ...
  392 
  1004 
  1306 
ЕСЕННА РАВНОСМЕТКА
Започвам рани да броя –
такъв сезон е есента ми.
Там, дето никнеха цветя –
пожар е минал вчера рано. ...
  454 
Денят се свъси изведнъж.
Какво разсърди го – не зная.
И запърпори ситен дъжд,
преля във скромната ми стая.
Объркана, сред локва кал ...
  812  17 
Понякога, когато съм сама,
а чашата ми с чай – отдавна празна,
чета дъждовни призрачни писма –
които някой отдалеч ми праща.
До днес не знам – дали пиян поет, ...
  474  16  25 
СТАНДАРТ НА СОЦИАЛНА ОБЩНОСТ
Удобството да бъдеш предвидим
обслужна често нечии стремежи.
Надиплили ефирни струйки дим,
по мен полепват хвърлените мрежи. ...
  343  11 
БЕЛИ МИСЛИ В ТЪМНА НОЩ
Това, което тук си взел,
къде си мислиш, че го носиш?
Отвъд вселенския предел
по-беден си – дори от просяк. ...
  334 
Превръщам ли се в купчинка пирони –
кой крив, а кой ръждясал или прав?
Приятели и врагове прогоних
с неотстъпчивия си сприхав нрав.
Забивах знамена за дълги писти ...
  594  10  20 
ПИТКА ОТ БИЛКИ И ПЕПЕЛ
Смиряват ме щурците и нощта –
реша ли да пожаля за живота –
за всички непостигнати неща,
за стихове и неизпети ноти. ...
  1256 
ЧАША ЧАЙ ОТ ТИШИНА
За другия сега да помълчим –
той тръгна си внезапно вчера
и още струйчица цигарен дим
над пепелника му трепери. ...
  309 
РЕКВИЕМ ЗА ДЪЛГОТО МЪЛЧАНИЕ
Далеч от суета и от разруха,
забравила на болката гласа,
копнея всеки миг да ми се случат
до днес несбъднатите чудеса. ...
  302 
КОШНИЧКА ОТ РЕПЕЙ
Имам тъмни и светли периоди.
(Не обичам да бъда на тъмно).
Всяка скръб – ако можех в зародиш,
на мига и без жал ще изтръгна. ...
  612  14 
  689  11 
ЗАБРАВАТА Е БЯЛА – КАТО СНЯГ
Удавих се във твоите очи...
Спасена ли съм – или просто ничия?
Научих – трудно, че не се мълчи,
когато за последно се обича. ...
  355 
ЯНУАРСКА ПРИКАЗКА ЗА ЛЮБОВТА
Красиво пада вечерта –
зад храсти вятърът се свива,
в постеля с дъбови листа
куп жълъдчета спят щастливи. ...
  346 
СВИДЕТЕЛЯТ ОТ ПОСЛЕДНИЯ ДЕН
Клепалото на черквата замлъкна,
сърцето на камбаната се спука.
И питам се – Защо ли тук замръкнах –
в безименна и неизвестна пустош? ...
  352 
ПО СЧУПЕНАТА КРИВА НА ЗАЛЕЗА
Косят стрелките полудели
на август лудата трева.
Това, което ни разделя,
събира ли ни след това? ...
  311 
КРАДЕЦ В ХРАМА
Нощеска Господ е сънувал,
че някой е ограбил храма
и свил е сребърната утвар,
и плащеницата я няма, ...
  331 
  1079 
КРАЯТ НА СПЕКТАКЪЛА
Така и не научих правилата,
Но повод беше ли – да се присмееш?
Когато дириш пристан за тъгата,
ти вече си се отървал от нея. ...
  1160  19 
Усещам как у мен расте трева
и аз кървя – от корена нагоре.
Изпратих много птици – но след тях
не ми останаха криле за полет.
Защото някой пръсна семена – ...
  365 
  777  10 
Препусна кочияш небесен
и с впряг от облачни коне
довлича дрипавата есен –
с разбридано от смях боне.
Тя няма стъклени пантофки ...
  844  12 
ПОГРЕШЕН ЧИП
Навярно от различна сплав
решил е Бог да ме направи –
да бъде нравът ми чепат,
в душата ми да пее славей. ...
  526 
ТАНГО В КРАЯ НА ЛЯТОТО
Елей в кандилцето ми сипва
съсухреният слънчоглед
и залезът търкулва питка –
намазана с масло и мед, ...
  435  13 
КОЛОВОЗИ ПРЕЗ СЪНЯ НА НИЩОТО
Дали очаквах, че така
животът бързо ще премине?
То сякаш махнах със ръка
и се изниза през комина – ...
  463  13 
ПОДЯЛБА НА ЕСЕНТА
На колко есен да се разделя –
на ранна, златна и последна?
В зениците ми кротко дъжд валя,
И ми помогна да прогледна. ...
  1297  10 
ПЪТЕКАТА КЪМ ЛУННОТО БЕЗВРЕМИЕ
С годините не поумнявам –
отсъствието ти ми пречи.
Обичах те – но бе отдавна –
оттук до другата пресечка. ...
  479  10 
Propuestas
: ??:??