yotovava
2.696 el resultado
ПРОЛЕТНИ НОТИ
Прохожда плахо пролетта
и с неуверените крачки
червеношийка край плета
да пее тихичко порачи. ...
 
  90 
МЕСЕНЕ НА НЕБЕСЕН ХЛЯБ
Премъдра беше мойта баба –
останала сама-самичка.
Човекът се измерва с хляба –
и по самун, и по трохичка. ...
  150  10  15 
НОВА ЦЪРКВА
Това са чужди брегове.
Сърцето ми не ги познава.
И ми е нужен водосвет,
когато покрай тях минавам. ...
  134  13 
  160  11 
САМОТНИ СТРЪМНИ БРЕГОВЕ
Глухарчета в безмълвните поля
светулчици са приютили в мрака.
И длан любовна дълго ги люля,
кълвач сиротен в клоните изтрака. ...
  150  12 
ЧАСТ ОТ ПЕЗАЙЖА В НЕДЕЛЯ
Аз може би баланса наруших,
когато пожелах да бъда твоя.
Живеех в приказен и кратък стих –
в потайните извивки на покоя. ...
  174  13 
БЕЛЕЖКА НА ПОСЛЕДНАТА СТРАНИЦА
Страхуваш се да бъдеш нежен.
Твърдиш, че слабост е било.
И времето ли скри копнежа
под дрипавото си зебло? ...
  113 
НЕДОВЪРШЕНИ ЗАПИСКИ
На ръст пораснах колкото невен.
В душата ми пчели се нароиха.
Изрониха се – ситнички, у мен
зрънца от непристъпна облепиха. ...
  135 
ПО-СИЛНО ОТ ЖИВОТА
Сега изпих горчивата си чаша.
До днес не зная как с вкуса се свиква.
Дали с мълчанието си изплащам
страха от непредвидената битка? ...
  174  12 
  155 
СЕНКИ В ЗДРАЧА
Безнадеждни, далечни пространства.
Тишина – сякаш бала памук.
Беше влюбен и шедър, и ласкав –
с мен когато премина оттук. ...
  141 
  142 
ДУМИ БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ
Не ми разказвай в строфи пролетта –
не стигат думите – да я опишат.
Не знам дали синигер през нощта
си чувал как от обич е въздишал? ...
  127 
  312  37 
ТРУДНИ ЛАБИРИНТИ
Ние сме различни – няма да се лъжем,
световете ни са войнстващи вселени.
Но не мисля, че за нещо си ми длъжен.
Аз каквото имах – дадох безрезервно. ...
  117 
И тази болчица ще преболи –
от точния инстинкт за оцеляване.
Тропосвана с ръждясали игли –
тайфуни в мен покорно са изтлявали.
По-силна ставам ли подир това – ...
  120 
Изтляват ли въздишките по залез
с умората в очите на косача?
Аз мога да издраскам с показалец
чертата, откъдето плисва здрачът.
Била съм тук. И беше сякаш вчера. ...
  184 
КАРТОТЕКА НА РАЗДЕЛИТЕ
Не прелиствай душата ми грубо –
тя е крехка и зрачна материя.
В нея вписвам какво съм изгубила,
всички тайни мечти и безверия. ...
  157 
КЛАДА ОТ ПРЕМЪЛЧАНОТО
Голямата измама, че зад ъгъла
ме чака по-добър, красив живот,
остава сетивата ми излъгани
и дългото ми лутане без брод. ...
  143 
БЕЗ ЗАГЛАВИЕ
Зад всяка тишина навярно дреме
пресипнала от завист суета.
Не знае никой, че е тук до време
и скоро ще си иде от света. ...
  186  12 
НЕБИБЛЕЙСКО ОТКРОВЕНИЕ
Годините ми се събраха много –
и чезнат нейде топлите ми спомени.
Среднощ ме буди смътната тревога,
че идат дни – и кални, и отровени. ...
  124 
ОСМИЯТ МИ ГРЯХ
Аз нося още белези от дъжд –
внезапно връхлетял ме в юлска утрин.
Полята с развълнуваната ръж
издишаха дихания барутни. ...
  181 
ДРАСКОТИНА ПО БУЗАТА
Аз имам белег от порязано
върху безимения пръст.
И никому не съм разказвала,
че мъкнала съм тежък кръст. ...
  151 
ПЪТЕКА КЪМ РАЯ
Дори и да си бил добър,
се случва и да сбъркаш много.
Един ли дерт, или кахър
отдалечава те от Бога. ...
  166 
НЕБЕСНИ ОТПЕЧАТЪЦИ
Обущата на моя стар баща
потънаха в пътеката към Рая.
Нима пропуснах с него куп неща,
какво ли премълчавал е – не зная. ...
  155 
СТАРИ ГЛАВНИЦИ И ЛИХВИ
Земята до корен пресъхна, кости геранът забели
и вечер – смирена, зад хълма, шала си сърмен разстели.
Изгърбени ружи и троскот скриха пътеките в мрака,
сиротни и рухнали порти, тиха по мръкнало стряха. ...
  175 
ТРУДЕН ИНТЕГРАЛ
Да си отидеш – бе прогноза
на много зъл математик.
Градът – изпепелен и грозен,
понеже ме напускаш ти. ...
  203  13 
  187 
СИНОПСИС НА МЪЛЧАНИЕТО
От думите, които премълчах,
и чаках времето им да настъпи,
останала е само шепа прах
и вятърът раздухва я – безплътен. ...
  202  12 
  271 
БЕЗАДРЕСНИ ДОМОВЕ
Съседът кошерите зазими.
Пчелите спят – цветенца ли сънуват?
Брезички три, сред нивата сами –
видение в мъглата, плуват. ...
  216 
КРЪЧМАРСКА СМЕТКА
Безнадеждно е да се обичаме.
Та нали ще си тръгнеш след два.
И матракът с фалшиво приличие
ще прискърцва – задрямващ, едва. ...
  212  10 
ЗАПИСАНО В ИЗГУБЕН ДНЕВНИК
След непремерените жестове
горчилката се свлече в мен.
Гневът расте и го наместваме
из рамките на тоя ден. ...
  179 
ТРУДЕН ВЪЗЕЛ
Глухарчета изпълват нощното небе
и в пазвите си кътат бъдещите изгреви.
Нагарча ли ми много тъмното без теб –
утеха ще подиря в нежните им взривове. ...
  209  10 
ЗИМНА МИМИКРИЯ
Аз предпочитам ясен жест
и не обичам да гадая.
Човек – понякога злочест,
намира пътя сам към Рая. ...
  168 
НА ИЗТОК ОТ РАЯ
Отгледах мрак. И се разсъмна.
Презрял се пукна тоя плод.
Разбрала съм, че най е тъмно
пред изгрев в сивия живот. ...
  234 
ВЪЛЧА ЛУНА
Ще ти гребна водица мълчана,
прислоня ли до тебе глава –
да ти пръсна очите зарана.
Как ли дъх би поел след това? ...
  185 
КАРТИНА В НОЩНОТО НЕБЕ
Небрежни профили по залез
разстилат мрежи от коприна
и здрачът – с тънък показалец,
издрасква сянката ми фина. ...
  189 
СИЛУЕТ НА АНГЕЛ В СНЕГА
Не ме рисувай по стъклото с пръст –
мъглата и студът са само ехо.
И вятърът, вилнял околовръст,
през прага смита сетната утеха. ...
  230 
Propuestas
: ??:??