yotovava
2.626 el resultado
  838 
Покоят се опи от тишина
и с тежкото предчувствие за зима
разчепка листопадни повесма,
а вятърът засвири Паганини.
Наежиха се първите мъгли, ...
  3437 
МЪЛЧАНИ БЕЗСЪНИЦИ
Спестявай ми красивите си думи,
защото аз не съм дошла за тях.
Притворства и мълви не ме вълнуват
и знам, че любовта ми не е грях. ...
  2153  10  24 
  913 
  1025 
  908 
  784 
Ще бъде дълъг този юли,
детенце, колко ще е дълъг!
- Ти дишай само, дишай, чу ли!
Щурци разпяват се край пътя.
Вечерните тромпети са надули ...
  3426 
  795 
Отдавна се опитвам да издраскам
финалните наброски връз платното.
Но моливът се чупи, непохватен
докрая да изобрази живота.
Изплъзват ми се миговете кратки, ...
  447 
  547 
  1415  10 
  832 
  806 
  588 
  797 
  746 
Не си ме викал, аз сама дойдох,
когато есента си тръгна.
И късно беше вече за гнездо –
след залез, догорял до въглен.
Ще постоя. Такава тишина ...
  2702 
  797 
  3141 
Погледни ме, защото си тръгвам.
Уморих се да бъда излишна.
Щом издраскам сърцето си с въглен,
после може да спра и да дишам.
За какво и напразно да чакам, ...
  3379 
Това е сън. Из нощното небе
се гонят полудели Персеиди.
Не ме буди във утрешния ден,
защото вече знам, че ще си идеш.
И знам – щом съска есента у мен – ...
  2644 
БОЙНО ПОЛЕ ЗА ДУШАТА МИ
Какво се случи? Сякаш e война...
А дори и пушка не е гръмнала.
Седим с прибраните си знамена
от свечеряване – докато съмне. ...
  886 
Това е първото стихотворение, коeто написах след 16 години мълчание, през далечната 2009 година, есента.
  2744 
Студено ми е, мамо... Мръква ли?
Ръката ти едвам усещам.
Дочух, че долетели щъркели
върху тополата отсреща.
Сънувах как извива женската – ...
  3039 
Щом заразата е в мен,
мога ли да се опълча
със човешкия си ген
на характера ѝ вълчи?
В мен воюват две среди – ...
  761 
ШЕПОТ В ЪГЪЛА НА ХРАМА
Понякога сънят не е доплел
на едрите си куки тишината,
защото пее някъде петел
и в златна бримка изгрева премята. ...
  2411 
Понякога сънувам пролетта
с едва наболи стръкчета иглика
Забравил съм на колко съм лета.
Не чувам вече. Ти ли ме извика?
Сега съм уморен и ми се спи. ...
  2388 
Треви, в които цветовете
вибрират с есенните трели.
Нима е слязло в тях небето
с дъждовните си акварели?
По изгрев, пламнала, гората ...
  1722 
ОГЪН ЗА СБОГУВАНЕ
Не ме люби, преди да си отвърнал
на всички непоискани въпроси.
Аз мога да почакам в някой ъгъл,
дордето тишината се износи. ...
  2352 
По хълма Бог се спусна с колело,
прискърцваха ръждясалите спици.
И надвечер поспря в селце едно,
непрелетяно – даже и от птица.
А къщиците с хлътнали врати – ...
  2306 
  815 
  1072  11 
  730 
Най-тъмно е, преди да си отидеш.
Тогава тъмнината няма име.
Повдигам се на пръсти да те видя,
И проумявам колко сме раними.
На прошки се изронва пустотата. ...
  2738 
Не си отивай – остани!
Аз дълго чаках да се върнеш.
Отвънка – съскащи мъгли.
Отвътре – пепеляк и въглен.
Не чу ли снощи как рида ...
  1962 
  1976 
ПРОШКА ПО ВРЕМЕ НА КАРАНТИНА
Защото не е време за лъжа
и става малка земната обител,
аз днес намирам шанс да потъжа
за мравката, пребродила лехите, ...
  842  10 
  1481 
  1512 
Propuestas
: ??:??