yotovava
2.713 el resultado
  1039 
  1552 
  688 
  718 
БЕНТ СРЕЩУ ТЪГА
Не полетяха птиците, които
рисувам често по стените нощем.
Душата ми е скитник сред звездите,
но празна е вечерната ми поща. ...
  578  16 
ШЕПОТИ НА ДЕТЕЛИНИ
Защото те обичам, ли си тръгваш?
Не е логично, нито е почтено.
По-страшно е, че вече си излъгал.
Душата си отключих – за да влезеш. ...
  3226 
АНАЛИЗ НА ВЕЧНОСТТА
Толкова много тъга –
точно на прага на зимата!
Ти ли си тръгваш сега?
И вероятно завинаги? ...
  404 
КАРТОГРАФИРАНЕ НА СЪНИЩА
След свъсен залез ли отивам
далече нейде – в пустошта,
в обраслата със троскот нива
и подивелите жита, ...
  361  11 
ШЕПОТИ НА ДЕТЕЛИНИ
Защото те обичам, ли си тръгваш?
Не е логично, нито е почтено.
По-страшно е, че вече си излъгал.
Душата си отключих – за да влезеш. ...
  430  15 
СЕЗОНЪТ НА СМИРЕНИТЕ ВЪЗДИШКИ
Изпратих и последните писма,
с които да ти кажа сбогом –
изплакан стих в ръждивата асма.
И да си тръгна ми е трудно, много. ...
  3084 
ЛУННО ЗАТИШИЕ
Защото тази обич е последна –
недей ми позволява да я губя.
Ще постоя на прага да погледам –
как сянката ти бавно става чужда. ...
  332 
  485 
КРАДЕЦ НА ДРИПАВ ЛИСТОПАД
Нима се чувстваш победител?
Как дълго – като щорм! – вилня.
До корен изора лехите
и в тъмен облак скри деня. ...
  485  17 
  514 
  430 
СЕЗОНЪТ НА СМИРЕНИТЕ ВЪЗДИШКИ
Изпратих и последните писма,
с които да ти кажа сбогом –
изплакан стих в ръждивата асма.
И да си тръгна ми е трудно, много. ...
  366  10 
Вечерна роза е скръбта ми, а залезът е купа с мед.
Дъждът оглозга много рано ръждивия му слънчоглед.
Нахрани косовете гладни, сред врява, шум и суета.
След тяхната оргия бавно валяха нежност и пера.
Прегракнали от сладост сива, щурците пиха до среднощ ...
  3620 
СКИТНИК В ЕСЕНТА
Става тихо. Много тихо.
Даже и дъждът е спрял.
Твойте стъпки ли попиха
в есенен брокат и кал? ...
  407  10 
  649 
ЗИМЕН ПРОЗОРЕЦ
И залезът застива – верен страж,
а слънцето се рони върху хълма.
Невписано във градския пейзаж –
едно врабче трощиците му клъвна. ...
  882  15 
СКИТНИК ИЗ ПРЕДЕЛИТЕ НА АВГУСТ
А лятото си тръгва изведнъж.
Когато сутрин хладинка пролази
и неповикан септемврийски дъжд
прегърне прегорелите оврази. ...
  509  10 
  1890 
  895 
ПРЕБРОЯВАНЕ НА ЛИПСИТЕ
Почувстам ли, че съм излишна
и че небето се втвърдява,
в бележчица ще ти напиша:
– Ела при мен и ме спасявай! ...
  565 
НАПРИДАНЕ НА ЕСЕНТА
Ще надипля листопада –
диадема във косите.
Колко ми остана младост –
шепа пръст и звезден мицел, ...
  454  19 
  1046  12 
ЗИМНА СВЕЩ
Опира всичко до смъртта –
защото тя е неизбежна.
Щом хлопвам външната врата –
излишно е да бъда нежна. ...
  559  12 
ДРУГ ПРОЧИТ НА РАЗДЯЛАТА
Щастлив ли си с това, което взе?
Реванш при чувствата не съществува.
Снегът прегръща босите нозе –
и няма да боли да се сбогувам. ...
  788  24 
  1047 
ТЪЛКУВАНЕ НА СЕНОКОСА
Това навярно е съдба.
И не твърдя, че ми харесва.
Веднъж покълне ли трева,
коситбата е много лесна. ...
  641  10 
  1443 
  1131 
  1447  14 
АНАЛИЗ НА ОТЛИТАЩОТО ЛЯТО
Морето трие огнените букви
от подписа на гаснещия залез.
Звездите са несбъднати светулки,
разсипани от непохватен ангел. ...
  697  13 
ЙЕРОГЛИФ ЗА СВЕТЛИНА
Можех ли да бъда друга –
в тълпата да се отличавам?
Мен не ме примамва луксът
и цветовете ме смущават. ...
  866  23 
АНАЛИЗ НА МЪГЛАТА
Кроежи, планове – мъгла...
И тя ли обяснява всичко?
Дали ще рукне светлина
и ти ще бъдеш ли обичан? ...
  892  10 
ПТИЦАТА С ИЗТРЪГНАТ ЕЗИК
Недей ме пита искам ли да съмне,
прекрасно е да бъдем само двама.
Не си повярвал още, че си тръгвам,
но знай, че начин да остана няма. ...
  848  10 
  1232 
  1110  16 
Щом слънцето със златен показалец
застърже връз смълчаните комини,
а после на пчелите – подир залез,
разкажа как денят ми е преминал,
и сетне заприиждат – на талази, ...
  1100  12  23 
Propuestas
: ??:??