Свикнали сме да смятаме, че доброто е антипод на злото. Те са във вечен антагонизъм, правят си номера, дебнат се едно друго, надхитрят се, понякога се бият. Не са много толерантни едно към друго. Казват, че използвали различни оръжия – не както при равностойните дуели, разпространени през деветнайсети век и отнели живота на много правдиви хора: с фалшивата чест на еднаквия шанс. Когато правилата се спазват (или нарушават), отнемането на живота изглежда уместно, щом такава е волята на съдателите на правилата. Това е убедетелен нонсенс и затова доброто и злото не спазват никакви общоприети норми. В оръжейната на доброто има морал, достойнство, справедливост и примирение. В тази на злото – подлост, реваншизъм, безпорядък, манипулация, алчност, глобализация, агресия и други подобни сечива за убиване. Няма порядък, който да уравни подобно несъответствие.
Обикновено злото побеждавало, твърдят запознати с историята на взаимоотношенията им. И най-често доброто никога не се примирявало с това и ...