Огромен и студен свят.
Сив и мръсен град.
Тъмна улица, без светлина, която да огрее пътя ти.
Вървиш по улицата.
Срещу теб идват хора с равнодушни лица, хора с враждебни физиономии. Блъскат те грубо. Не се извиняват. Дори не се обръщат да те погледнат. Не ги виниш. И ти се блъскаш. И ти посрещаш човека пред теб с апатична, дори безсърдечна физиономия. В този огромен и студен свят да бъдеш преди всичко човек остава на последно място.
Сега човекът трябва да бъде егоист. Егоист и кариерист. За да му е добре.
А другите? Другите да се оправят сами. Всеки сам да се спасява…
НЕ! Спри се, човече!
Какво правиш? Страхуваш се, че лицето ти ще се сбръчка от усмивки? Страхуваш се, че ще изгубиш от безценното си време, ако подадеш ръка на паднал човек?
Пази те от студа в света топлината на слънцето, топлината на огъня, топлината на сърцето…
Помниш ли какво беше в детската градина?
Някое дете те ритва. Взима ти играчката. Казва ти, че нямаш майка, защото само баща ти идва да те взема. ...