2 мин за четене
Когато стане едра, тежка и започне да се прегъва под натиска си, корупцията се нуждае от споделяне. Не защото има желание да дели с някого – не. Просто ѝ се налага. Някой да удари едно рамо, та безобразното да изглежда като обществен морал, кражбата да прилича на социална необходимост, липсата на справедливост – на необходимо зло, а настоящата власт да се изживява като безалтернативен перпетуум мобиле. И тази подкепа ще бъде възнаградена – ще получи право на участие в хепънинга на грабежа, в деконструкцията на надеждите и вярата; ще има по хапка за всяко затваряне на очите и на съвестта. Може и по две хапки да има. Защо не? И колкото повече рамена понесат чуждата корупция, толкова по-веществена и социална ще изглежда тя.
Затова се опитаха за вкарат опозицията във властта. (В тяхната обаче власт!) Не успяха, донякъде. Искат да са сред народа, но не на равна нога с него, а отгоре – като пътепоказател, като елитарен владелец на закрепостена и нежива свобода.
Сега пък президентът бил крив. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse