"Един човек трябва да е обичал и да е бил обичан поне веднъж в живота си…" Красиви думи, след които следват болезнени въпроси. Какво кара хората да предпочитат болката от любовта пред самотата, а други да се отказват от тръпката на любовта в името на самотата? Кога разбираме, че обичаме и как осъзнаваме, че е дошъл краят? Защо, в крайна сметка, всичко се свежда до противоположности – връзка-самота, любов-безразличие, щастие-болка… защо си задаваме най-важните въпроси само и единствено тогава, когато вече сме изгубили смисъла да открием отговорите…? За да осъзнаеш и изпиташ истинската болка от самотата, трябва да си изпитал щастието преди това. Тези, които не са обичали, са блажените слепци, които едва надушват съсипващия спомен, който прогнива в сърцето на разлюбения. Не казвам, че те не са тъжни, напротив – хиляди пъти бих предпочел да умра с болката на самотата, отколкото цял живот да не разбера каква сладост е истинската любов. В началото всичко започва с плановете… планираш и си из ...