Душата пречи на тялото

Душата(Д): Но как мога да съществувам спокойно – окована в това непрекъснато движещо се тяло?

Тялото(Т): Глупав въпрос! Аз не те държа насила в мен.

Д: Но без мен ти няма да можеш да съществуваш.

Т: Няма да мога, но пък и ти няма да ми пречиш тогава.

Д: Аз да ти преча?!

Т: Пречиш ми, да, защото когато теб те боли – аз трябва да плача; когато не си честна – аз трябва да лъжа; когато изречеш лоши думи – аз ще съм това, което биха ударили; когато ти решиш, че не изглеждам добре и трябва да имам по-малък обем – аз трябва да стоя гладно, за да се чувстваш ти комфортно в мен; защото аз винаги трябва да съм потърпевш от твоите неправди и прищявки.

Д: Ами махни ме от теб, като толкова ти преча!

Т: Не мога! Природата така ме е създала, че чак когато дойде моят край и ти тогава ще си отидеш от мен.

Д: Аз и сега мога да си тръгна.

Т: И къде ще отидеш?

Д: Ами...не знам. В нечие друго, по-добро тяло.

Т: Ха-ха! Безсмислено е. Всички тела вече са заети от други души, а ти – искаш или не, ще трябва да останеш в мен!

Д: Защо ще трябва?

Т: Защото чрез мен ще можеш да дадеш израз на своите идеи и чувства; защото аз съм твоя външен облик, а без мен ти си едно нищо; защото ти нямаш тези физически качества, които имам аз. Без мен ти няма да имаш приятели, защото другите души могат да те открият благодарение на мен.

Д: Но аз съм по-красива от теб. Ти само ми пречиш другите души да ме забелязват.

Т: Знаеш ли, начинът, по който разсъждаваш, показва, че ти притежаваш толкова красота, колкото аз притежавам теб .

Д: Не те разбрах.

Т: Ами да. Начинът, по който разсъждаваш – той издава твоята грозота, а аз теб не мога да те притежавам, защото всичко е временно и един ден, когато ти си отидеш от моя затвор, ти никога няма да се върнеш отново и затова казвам, че не те притежавам, защото няма да си завинаги в мен.

Д: Но това означава че аз няма да бъда щастлива докато съм в теб!

Т: Защо?

Д: Аз не те харесвам. Ти си обсипано с толкова много недостатъци...

Т: И ти не си перфектна.

Д: Да, но така никой няма да ме забележи, заради твоята несъвършеност.

Т: А хората казват, че тялото е подвластно на материалното...

Д: С право го казват.

Т: Не забравяй, че и те са души и тела – също като нас!

Д: Да, но има толкова по-лоши души от мен, и само защото телата им са по-красиви те биват забелязвани.

Т: Не бъди глупава!

Д: ???

Т: Ти чувала ли си, когато съм говорило с други тела, как всяко едно от тях изговаря слова, предизвикани от собствената им душа и гласящи например следното: “Той е добра душа!”, “Да, може да не е нищо особено на външен вид, но е с голямо сърце и добра душа!”. Замисли се върху тези думи! Нека да се опитаме и ние като другите души и тела съвместно да гледаме на себе си като на едно цяло и по същия начин да възприемаме и останалите!

Д: Защо?

Т: Защото ти ще си красива за другите, не когато аз съм съвършено, а когато заживееш в хармония с мен. Тогава ти ще придадеш блясъка от твоята красота върху моя облик. Защото аз ще бъда по-спокойно и самоуверено и останалите души ще те намират за по-красива, когато ти цениш най-същественото и важно в твоя сегашен живот в това   тяло – а именно мен. Защото когато мислим еднакво за мен ще е по-лесно да осъществя твоите идеи. И тогава останалите души, които те харесват, няма толкова много да се интересуват от мен, а напротив  – те ще ме одобряват, независимо колко съм несъвършено, само защото ти си тук вътре и ми помагаш аз да бъда щастливо и точно в това да е и твоето щастие.

   Разбираш ли сега, защо ти казвам, че ми пречиш! Ти ме държиш под непрекъснато напрежение. Много малко от действията, които извършвам, са по моя воля – аз съм твой слуга, който те държи в своя затвор, затова ние сме взаймно зависими и съществуването на единия е невъзможно без това на другия. Но ти си вечна, а аз – не, затова ми пречиш, защото ти ще обиколиш още много тела, а аз никога няма да имам друга душа, затова бъди добра и ми позволи да се почувствам по-свободно!

           ер малък

17.04.2005г.