Душата пречи на тялото
Душата(Д): Но как мога да съществувам спокойно – окована в това непрекъснато движещо се тяло?
Тялото(Т): Глупав въпрос! Аз не те държа насила в мен.
Д: Но без мен ти няма да можеш да съществуваш.
Т: Няма да мога, но пък и ти няма да ми пречиш тогава.
Д: Аз да ти преча?!
Т: Пречиш ми, да, защото когато теб те боли – аз трябва да плача; когато не си честна – аз трябва да лъжа; когато изречеш лоши думи – аз ще съм това, което биха ударили; когато ти решиш, че не изглеждам добре и трябва да имам по-малък обем – аз трябва да стоя гладно, за да се чувстваш ти комфортно в мен; защото аз винаги трябва да съм потърпевш от твоите неправди и прищявки.
Д: Ами махни ме от теб, като толкова ти преча!
Т: Не мога! Природата така ме е създала, че чак когато дойде моят край и ти тогава ще си отидеш от мен.
Д: Аз и сега мога да си тръгна.
Т: И къде ще отидеш?
Д: Ами...не знам. В нечие друго, по-добро тяло. ...