ДЪРВЕТАТА ПРЕЗ ЗИМАТА
Ако има нещо, пред което окончателно рухваме, това е реалността. Можеш цял живот да носиш на гръб своите надежди, да изнемогваш под тежестта им, сякаш са чувал с камъни, можеш да градиш представи за един честит живот, който просто ще се окаже над възмож­ностите на бъдещето. Ако посто­янно се съобразяваш с богатст­вата на повърхността и пренебре­гваш тези вътре в себе си, радостта е кратка. Всъщност тя винаги е кратка щом чувствата владеят над ясното съзнание. Колкото до надеждите, те с годините така по­евтиняват, че спокойно можеш да се ровиш в тях като в преспи не­нужни конфети, останали от праз­ник, за чийто повод отдавна не си спомняш.
Има хора които се хвалят с това, че виж­дат светлата страна на всяко не­що и предават своето щастливо умение на останалите. Други пък предпочитат тъмната страна, защото тя отразявала по-правдиво света. И едните, и другите са далеч от истината. Те просто я правят сива. Не можем да пречим на слепия или глухия да въз­приемат по свое ...