Тя се влюби. За изненада и на нея самата. Влюби се в начина, по който я гледаше от години. Пристрасти се към топлината, пълзяща по кожата й, когато погледите им се срещнеха.
„Ама, че си хубава!” – едновременно я смути и обнадежди. Породи желанието в нейните представи. Картината как я галят изящните му длани възбуди въображението й. „Твоята музика също е хубава” - смотолеви набързо. Благодари на тъмата, прикрила червенината по страните на лицето й.
Събра ги отново морето. „Сякаш е било винаги!” – „Млъкни!”, заглуши устните й с целувки. „Гола съм пред теб и това ме плаши” – „Слаб съм пред теб и това ме плаши” - пригласяше й ехото на калдъръма. Тя му се отдаде още на първата среща. Той грабна пръстена от ръката й и обеща да стане от плът и кръв. Тя чакаше. Както когато седна пред нея. Не я видя. Но разбра какво й пише и ликува от поканата за вечеря. Същата тази вечеря, която сега ги доведе в леглото.
Продължаваше да я гледа изпитателно. Защо тя беше дошла? Сърцето ù сякаш щеше да изскочи ...