Море и откъслечни мигове на есенно щастие, окъпано от светлината на далечни острови. Прозрачен воал от последният ситен дъждец, сред цялата синева на идващата нощ…
Море от спомени…
Пътища, създадени от сънища…
Безкраен шепот сред необятните ни нощи…
Държа в дланите си ръката на моята жена и почти съм сигурен, че и нейната длан е топла, колкото моята.
Радвам се и я оставям да сънува там…
“Обичам те повече от всичко!”
Ах, как ми се иска да и го кажа, но не смея, за да не я изплаша, макар че тя иска да чуе точно това.
“И аз много дълго те чаках…”
“Ти си по красива от всичко, което виждам всеки ден. Достатъчно ми е само да те гледам!”
Мълча, а двамата вървим напред.
“Знаеш ли - казва ми тя, докато бродим из предвечерните улици, а ръката и ме топли и аз съм толкова безкрайно щастлив,- знаеш ли, остави ме за малко, сред изминалите ни години, уморих се толкова много да ме обичаш. Намери си някоя друга, за известно време, без да се влюбваш в нея. ...