Когато имаме цел, имаме и стратегия и още политика – а политиката произтича от идеологията – идеологията от целта. Най-добре е стратегията, идеологията и политиката да се формират тактически, това значи попътно. А попътно това значи да се съобразяваме едновременно с две неща – вътрешните идеи и външната обстановка. Обстановката трябва да влияе равноправно на идеите. А това на практика означава, че каквото виждам това правя и гледам едновременно и „вътре“ в ума, и от вън, - гледам да използвам всеки миг и всяко място да направя поне едно нещо, а най-добре е две. За „двете неща“ ще напиша отделно.
Във връзка с казаното до тук умственият подход, който предполага подчинение на вътрешното виждане, даже под формата на планиране тук се отрича. Отрича се, но не на 100%, ако човек има план това е добре – и тук идваме вече до думичката може. Да, може – значи приема се този план. Но ако обстоятелствата кажат друго, планът се променя. Така постъпват вълците – най-умните животни в природата. Искаш например да си обуеш едни обувки, там обаче до тези обувки се намират други, идва ти мисъл – дай да ги обуя тези – така действа думичката може. Тя променя плана всеки миг. Защото думичката „може“ – като идея - уважава не само нашия план, но тя уважава и това, което виждаме сега, значи тя уважава природата като реалност. И така нашият водач в живота е не само нашия ум, но и това, което вижда, чувства, усеща нашето тяло. По този начин ние създаваме условие великата всезнаеща реалност да има влияние върху нашите действия. Така можем да си върнем всезнанието или вéдането – това значи безпогрешното знание, което в нас съществува.
Думичката „може“ е условие за веселие и разнообразие. Ако дойде в ума на човека някаква абсурдна, фантастична мисъл – и той каже може – той естествено ще се засмее. Но това ще го накара да помисли малко – а дали пък действително не може да направи това нещо, и ако излезе че може, тогава не само усмивка – а идва вълнение, адреналин, изненада. И ето защо думичката „може“ би могла да направи всеки миг от нашия живот интересен!! А нали точно това търсим – щастлив, значи интересен живот. Думичката „може“ учи на безстрашие в самото мислене, и в действията. Може да не стане това, за което сме казали, че може, но така се е отворило за нас едно съзерцание, или поне замисляне за такава възможност. Значи ние борим в себе си страховете и ограниченията.
Затова, казвайте на всяка мисъл и идея може и ще видите как мъдростта, красотата, разнообразието, силната воля, геройството и много други неща няма да закъснеят да дойдат при вас. Ето ключ към щастието!!
Думичката „може“ – тя ще разкрие за човека всички тайни и ще го постави на пътя на възрастването и обожествяването, без съмнение. Ура
3 май 2020 г. Лесничея
© Леснич Велесов Todos los derechos reservados