Когато имаме цел, имаме и стратегия и още политика – а политиката произтича от идеологията – идеологията от целта. Най-добре е стратегията, идеологията и политиката да се формират тактически, това значи попътно. А попътно това значи да се съобразяваме едновременно с две неща – вътрешните идеи и външната обстановка. Обстановката трябва да влияе равноправно на идеите. А това на практика означава, че каквото виждам това правя и гледам едновременно и „вътре“ в ума, и от вън, - гледам да използвам всеки миг и всяко място да направя поне едно нещо, а най-добре е две. За „двете неща“ ще напиша отделно.
Във връзка с казаното до тук умственият подход, който предполага подчинение на вътрешното виждане, даже под формата на планиране тук се отрича. Отрича се, но не на 100%, ако човек има план това е добре – и тук идваме вече до думичката може. Да, може – значи приема се този план. Но ако обстоятелствата кажат друго, планът се променя. Така постъпват вълците – най-умните животни в природата. Искаш ...