Защо Ларошфуко е казал точно това? На първо място, защото е вярно, а на второ – защото е красиво. И истинската любов, и призраците са красиви неща. Любовта е една безкрайна сила, която ни събужда отвътре и ни кара да живеем заради себе си, а не заради някой друг (или нещо друго). А призраците са най-съвършеният и най-точният образ на душата на човека – такъв, какъвто е бил, когато е живял. Скрити за повечето хора, те съществуват в нашия свят и докато ни има и тях ще ги има сред нас, смъртните. Мисля, че малцина са ги виждали, защото щеше да бъде неестествено да има повече от единици хора, които да са виждали призрак, или да са изпитвали истинската любов. Според мен, идеята броят на тези щастливци да бъде ограничен е свързана с мисълта, че на всеки е отредена съдба, и тя, изграждайки се от постъпките на човек, определя за какво си достоен, за какво си роден. За какво би жертвал всичко, дори и живота си, само и само вярата ти в любовта (или в призраците) да бъде защитена. Самата любов (и ...