BaBsYyY_SeXyYy (Сладурркатта)
69 111
5 dic 2008, 20:16

Иван Вазов. Немили-недраги. Българските хъшове между несретата и героизма. 

  Ensayos » Estudiantiles
43103 0 17
2 мин за четене
Всъщност, това  е съчинение-разсъждение, но не знам къде  да го публикувам, а спешно трябва да разбера къде да редактирам! Затова ви моля да ми помогнете, като ми кажете къде какво да поправя! Благодаря ПРЕДВАРИТЕЛНО!!!

 

Иван Вазов. Немили-недраги. Българските хъшове между несретата и героизма.

 

 Увод: Повестта "Немили-недраги" връща читателя към предосвобожденското минало на българите, за да припомни забравени идеали и родолюбиви стойности. Герои на творбата са редовите участници в национално-освободителното движение - българските хъшове.

  Теза: Хъшовският живот е изпълнен с мъка, мизерия и голяма доза героизъм. Споменът за славните, изпълнени с опасности дни, разкъсва сърцата на прокудените българи, а настоящето - сиво, тихо и несретно - им изглежда безсмислено. Те  горещо желаят да се борят и проливат  кръвта си за свободата и ако имат такава възможност, не биха я пропуснали.

Док.1  Нищетата обгражда отвсякъде хъшовете - окъсаните и избелели дрехи, тягостната, мрачна обстановка, отслабналите кореми и измъчените им лица - всичко показва беднотията, в която живеят. Немотията и гладът карат смелите герои да крадат. Битката, която водят сега, е една от най-важните, сблъсък на живот и смърт. Ако оцелеят, може би ще сбъднат най-голямата си мечта - да се бият за свободата на родината, а ако не - ще умрат забравени в чуждия град.

Док.2  Пейзажът, описан в І глава от повестта, разкрива самотата на българските хъшове в Браила.  Студенината и отчуждението на румънските граждани се изразява с влажната и мрачна декемврийска нощ и с пустите улици. Мъглата, която "задушаваше с отровния си дъх", подчертава несклонността на румънците да съжителстват с българските бунтовници. Макар че за тях Румъния е спасителен сал, българите се чувстват нежелани, това изтъкват думите "Бяха сред обществото, но бяха в пустиня." и "Къщята, магазиите, кесиите, сърцата бяха затворени за тях".

Док.3 Във ІІ глава Иван Вазов описва мъката на хъшовете. Тежко е да си далеч от родината, а още по-тежко е да знаеш, че не можеш да се върнеш там. Неслучайно повествователят казва, че "България беше затворена за тях". Разговорите, чиято тема обикновено е свързана с героичното минало, показват  желанието им да се борят за свободата и да умрат на бойното поле. Хъшовете са готови на всичко, стига да е с народна цел. Те с нетърпение очакват момента, в който ще се върнат в България  и ще сбъднат мечтата си.

  Заключение: В творбата си "Немили-недраги" Иван Вазов не крие уважението и обичта си към българските хъшове, обрекли живота си на родината. В Румъния, далеч от България, те търпят тежките удари на съдбата, лишенията, които хъшовският живот им налага и страдат от бездейното си и монотонно съществуване.

© Сладурркатта Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Това каде то е Док.1 не е ли подтеза ??
  • Много ти благодаря.
  • Надявам се да си се справил добре
  • Еми просто питах, защото днес правихме съчинение разсъждение на съштата тема и аз написах почти същото.Затова, не за друго.Мерси, че ми каза.
  • Денислав, нямам представа- това беше много отдавна, колко други съчинения правих.. :/ Но точно това помня, че го давах на едни учителки и те ми казаха, че е много добро.. Защо питаш?
  • Каква оценка имаш на съчинението?
  • Здрасти!
    Вече класното ти е минало (както и моето), но съветите няма да са излишни и сега, защото тепърва ще пишем съчинения. (Аз също съм 7 клас).
    Съчиненито ти ми хареса, има всичко, което му е нужно, но мисля, че е кратко. Или поне според моята учителка ще е недостатъчно. Може би още едно доказателство и ще е OK.
    На мен ми се струва, че съм писала точно върху тази тема и ако наистина съм, и ти искаш - ще ти пратя моя вариант.
    Както и да е.. весела ваканция!
  • Да, знам, че не се отбелязва. Просто ми е по- лесно така... ориентирам се. А на листа, който предавам, е без думичките...
  • Никога с думички не се отбелязва кое е увод, теза или доказателствена част. Що се отнася до съчинението разсъждение - те си имат строго определен ред и затова няма нужда да се маркират с наименованията си. Читателят сам се ориентира кое какво е.
    Поне така беше при нас.
  • Мир
  • Малко съм объркал имената; извинявайте. Наистина имах предвид Илиана, но бих се обърнал и към Цвети по същия начин. Няма да ми е за първи път Що се отнася до това момче - Астарот - не бих го характеризирал по такъв краен начин. Той е свръхинтелигентен, освен това прекалено млад и понякога тези две категории никак не си пасват, особено, ако младежът е малко по-емоционален. Но след няколко години - може би две три - го виждам в съвсем друга светлина. Невъзможно е един умен млад човек да не успее да се освободи от негативизма, защото така или иначе ще му се наложи да живее между обикновени хора /не само величия/, което изисква толерантност.
  • Да да да...так е, тя не е виновна, признавам. Системата е виновна! Думите ми бяха насочени главно към системата, която е в плачевно състояние. Разбира се, какво са виновни учениците, че от тях искат да пишат за борбата на баба Илийца с кола или за това какви са измеренията на надеждата в "По жицата". Аз също съм писал подобни глупости, а и за в бъдеще сигурно пак ще ми се наложи (предвид матури, изпити и пр.)

    Radi, поласкан съм, че ме определи по този начин. Но не мога да се съглася, че трябва изобщо някой някога да се нахвърля на Хегел. Ххахах...не знам, може би е само мое мнение, но определено смятам, че цялата немска класическа философия е тотално непотребна. Дано няма кантианци и хегелианци, които да се обидят, но така смятам. (като разбира се, познавам съвсем малка, миниатюрна, минимална, мъничка частичка от нея). Виж, любимият Фьодор Михайлович си е друга работа

    А че е демодирано и дразнещо, смятам не само за мен е така...
  • Здрасти, пак съм аз. Ради, благодаря за "миличко"-то, не че не си откраднах един миг приятност, но мисля, че тази част от коментара ти си е за Илияна.
    Колкото до онзи караконджул (или демон, или каквото ще да е там) с първия коментар, изобщо не мисля, че си залсужава да му се обръща внимание.
    Илияна, предполагам, че ти е доста напечено. Защо ми пука ли?! Ами да речем, че имам дъщеря с 2-3 години по-малка от теб. И освен това някак си приемам този сайт и като начин, да споделим с по-младите съотборници нещо от онова, което сме научили в тоя живот. Та ми хрумна нещо и смятам да ти го метна по пощата.
  • Благодаря на тези, които се опитват да ми помогнат... А към коментара на YHWH (Астарот Благотворящий) ... Не съм виновна, че учителите искат това от мен! В понеделник (08.12) ще правим КЛАСНА РАБОТА на тази или може да се падне друга тема - за първи път правя съчинение - разсъждение в писмен вид и затова ми е трудно, а искам да се справя както трябва на класното!!! Благодаря на Цвети за мнението и на Ради, също.
  • За Астарот: - Не е точно така. Значи, тя е все пак дама, но на 13 години - тоест - добросъвестна ученичка, а в училище тези неща ги изискват. Започва се обикновено от най-баналното; не може направо да се нахвърлят на Хегел и Сократ, нито на Феодор Михайлович. Но обстоятелството, че се залавя за проблема с необходимата сериозност и прави чест. Това, като сериозен мъж /на цели 16 години/, би трябвало да го отчетеш. Поздрав от съмишленик!
    За Илиана: - Не се впрягай миличко! Всъщност, той /Астарот/ е истински кавалер, но е отишъл много напред с материала; тези неща му изглеждат съвсем демодирани и му звучат дразнещо, което е допустимо за една сложна личност. Като помисля и аз не бих могъл да ти дам подходящ съвет. Струва ми се, че си го направила хубаво - съвсем нормално есе - а като се вземе предвид възрастта ти /не обичам думата акселерация/, дори много хубаво. Успех!
  • Здрасти. Не съм добра с есетата, а и към днешна дата изискванията в училище са доста различни от онези по мое време, но ще се опитам да съм ти полезна до колкото мога. Някак си това, което си написала, ми прозвуча по-скоро като по-подробно съдържание. Като план - конспект. В най-добрия случай като резюме, анотация към основната разработка. Сякаш информираш читателя по-скоро за конструкцията и съдържанието на разглежданата творба. Но не се долавя какво на теб ти е направило впечатление. Какво ти си разбрала от посланията на автора. Какви според теб са тези послания, има ли ги, към кого са и т.н.
    Та това исках да кажа. За съжаление не мога да ти дам някакви полезни съвети как се пише есе и тук се надявам да помогнат силните в тази област откровенци. А такива има в сайта.
    Мога обаче да ти пожелая късмет и успех.
  • Това е импотентно!!! Пхахахахаха...къде да редактираш ли? сега ще ти кажа - хващай ножицата и режи, нищо да не остане, евала...Нещото, което най-много съм мразил през целия си живот са тези противни и безжизнени съчиненийца и що се отнася до мен, по-скоро бих си прехапал вените със зъби вместо да напиша и ред по тази дебилна тема. Пхахахахахахаха.Но, всъщност, няма нищо за редактиране - това са все едни и същи думи, казани навсякъде, които са винаги валидни и които винаги ще бъдат валидни, даскалките по литература все ще въздишат по тях и все ще ги смятат за връх на умението за литературен анализ. Откакто свят светува се пишат едни и същи плоски, безжизнени редове по едни и същи плоски и безжизнени теми....хъх
Propuestas
: ??:??