Честит 25 май на политиците, чиновниците и цялото общество! То си е за честитене – отмина трудният ден на просветата и културата. Денят, който изисква от всички нас да се правим на празнуващи, да споменаваме с добро учителите, радетелите за знание и съзнание, държавата дори с грамоти да ги награждава. Един ден, в който -  ако ги няма абитуриентските поводи за напиване и отрупаната маса – щеше да има време за по-важни неща.

Защото този празник на даскалята и разните културни деятели отнема възможността на политиците да провеждат редовната си предизборна пропаганда, започнала едва преди две години. Не, че те не успяват – поводът е благодатен, кой го изпуска? И се сипят политически честитки, осеяни със стафидките на обещанията. Говорят кандидатите за народно доверие колко обичат просветата, разказват как влюбено слушат музиката на Златю Бояджиев и се опиват от картините на Владигеров, какви порои от компютри и материални подобрения ще последват избирането им за нещо си. Пък за културата – дума да няма - туристически пътеки ще прокарат, лотарии ще проведат, заплатите ще вдигнат.

И защо трябва да се правят подобни виражи? И се губи ценно, предизборно платено време? Защо са им на разните фукари, неразбиращи от бизнес и политика, ордени и грамоти? То за политиците и профсъюзните лидери едва се намират поводи за награждаване, та за тия се харчи стоката?

Че и по банкети ги канят, та стават смешни как с ръце, държали само тебешир, се мъчат едновременно да крепят чашки и чинийки. То чалъм си иска, не е като да решаваш простото тройно правило или да правиш цигу-мигу на сцената?

А и какво още искат учителите? Дадоха им по малко пари, а те се възмущават, че цялата държава обсъждала дарението. Да не са футболисти, та никой да не знае какви премии вземат ? Или – леле, че наглост! – искат като министри и чиновници тихо и потайно да получават парите си?

Изобщо, време е да се поукротят страстите около тоя ден. Какво като никой не помнел първия си водопроводчик, таксиджия, катаджия или избран политик – пък цял живот помнел първия учител? Ще го помни, я! Нали и онзи цял живот си ходи в познатото на детето костюмче, както се казва във вица.

А каква полза има от учението? Още в Еклестиаста е казано: „Който трупа знание – трупа печал!”. С тъжен и замислен народ ли ще ходим из Европата?

Та, ако вземат всички да четат – ще вземат и да питат. И да намират отговора. Пък от него излизат още въпроси. Отнемащи времето, оползотворявано по кафенета и кръчми, игрални зали и стадиони.

Не - добре, че свърши този вреден ден. И пак сме си в реалността. С олющените училища и театри, с бедните учители, артисти, музиканти, художници И с богатите политици, бандити, чиновници, митничари, мошеници, полицаи.

Впрочем, таварищ Ленин отдавна бил казал, че държава, в която учителите получават по-малко от полицаите, е полицейска държава.

Ех, да беше паднал тогава на бат Бойко... Важното е, че денят на лицемерието свърши и всичко си е пак по местата.

А и защо ни трябва да разместваме битието из съзнанието си...