Честит 25 май на политиците, чиновниците и цялото общество! То си е за честитене – отмина трудният ден на просветата и културата. Денят, който изисква от всички нас да се правим на празнуващи, да споменаваме с добро учителите, радетелите за знание и съзнание, държавата дори с грамоти да ги награждава. Един ден, в който - ако ги няма абитуриентските поводи за напиване и отрупаната маса – щеше да има време за по-важни неща.
Защото този празник на даскалята и разните културни деятели отнема възможността на политиците да провеждат редовната си предизборна пропаганда, започнала едва преди две години. Не, че те не успяват – поводът е благодатен, кой го изпуска? И се сипят политически честитки, осеяни със стафидките на обещанията. Говорят кандидатите за народно доверие колко обичат просветата, разказват как влюбено слушат музиката на Златю Бояджиев и се опиват от картините на Владигеров, какви порои от компютри и материални подобрения ще последват избирането им за нещо си. Пък за културата – ...