Измислена реалност
Здравейте! Това е история за един край, сякаш забравен от Бога. Хората са загубили вярата, която последна си отива и оставят душите си на дявола. Тук царуват огорчеността и отчаянието. Младите и хората на средна възраст масово напускат, а старите вече са се примирили, че ще преживеят до смъртта си в мизерия, докато пълнят гушите на силните на деня. Правят погребенията си приживе, защото след като си застигне черната с косата, няма кой да ги изпрати в последния им път.
Аз съм студент. Следвам медицина в София. Професията, която е от малкото, за която имаш надежда, че ще си намериш работно място, въпреки отношението към един медик в днешно време. Това е един от малкото билети към спасението. Най-вероятно и аз няма да се завърна. Тъжно и тъпо ми става като се замисля. Мечтата ми е да се върна и да направя нещо за моя край, без някой да се възползва от мен или пък да окраде постигнатото. Защото така е днес, така е и утре - стараеш се да се издигнеш, за да можеш просто да помогнеш и след време осъзнаваш, че всичко отива на вятъра, заради някой, който желае материалното, само за да отиде уикенда да се натряска в някой скъп бар, докато някоя уличница го задоволява с френска граматика.
Не си мислете, че младите нехаем за нашето родно място и искаме само да се махнем. Напротив! Искаме след като приключим образованието си да се завърнем и да направим нещо значително, което ще подобри положението на хората, които са ни отгледали. Хората, на които дължим това което сме.
Ние сме плод и отражение на нашите родители, баби и дядовци, които са се грижели, а и все още продължават със сетни сили да постигнат нещо, за да оцелеят. Какво ще оставим ние на децата си? Една безлюдна, необразована и изпитателна среда, в която едно късче хляб ще бъде равно на един живот!
© Никола Станиславов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Браво!Много ми хареса,защото е много истинско!Невъзвращенци сме ние в дела,но мислите ни летят натам!
-
"Това е един от малкото билети към спасението." - спасението е вътре в теб, не в обстоятелствата, профилионалното издигане и материалните възможности. Загубата на вярата и неспособността ни да помагаме безкористно е много по-страшно от бедността. Успех.
-
"Най-вероятно и аз няма да се завърна. Тъжно и тъпо ми става като се замисля."
Много наши деца няма да се завърнат в България, Никола! И на мене ми "става тъжно и тъпо, като се замисля," но истината е такава, за съжаление!
Поздравление за есето! -
"Най-вероятно и аз няма да се завърна. Тъжно и тъпо ми става като се замисля. Мечтата ми е да се върна и да направя нещо за моя край, без някой да се възползва от мен или пък да окраде постигнатото. Защото така е днес, така е и утре - стараеш се да се издигнеш, за да можеш просто да помогнеш и след време осъзнаваш, че всичко отива на вятъра, заради някой, който желае материалното, само за да отиде уикенда да се натряска в някой скъп бар, докато някоя уличница го задоволява с френска граматика."
Поздравявам те за това есе!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
