Обичам България. Много искам да направя нещо за нея, но съм просто една малка прашинка от света. За нея пиша тези редове - за прекрасното й име и безмерното й величие, поне това мога да направя. И какво да ви кажа за нея? Вие сами си я познавате - велика и несломима в миналото, а днес упреквана и от чуждите, и от своите. Да, познавате я, но не я оценявате. Нормално, човек оценява нещо чак когато го изгуби. Е, аз загубих щастието да се радвам на въздуха й, на природата й, на прелестта й, и на пръстта й ако щете. Не, не изгубих щастието което тя ми даряваше, по-лошо - продадох го. За какво? Ами поради същата причина която тика 22 000 булгари годишно да търсят път там, където нямат дом, нямат име, нямат нищо. "Ха", ще каже някой", ето един пореден заблуден човечец, който ще се прави на патриот". Приемайте го както искате, аз искам само да разкажа за ежедневието си тук - извън границата на стряхата и крилото на родината, извън границата на спокойствието, извън границата на щастието, извън ...