Излез от себе си, разхвърляй се навън
Ален Боске
Понякога искам просто да крещя, ако ще да умра в крясъци. Звуците съвсем сами да се провират между устните ми. Излизайки от там гневни и истински, нечленоразделни и неизчерпателно въпросителни към моята вътрешна, разядена от самота и болка, реалия (и едновременно с това към събитийността на външното). За да изкрещя недоизказаното (и неизказуемото изобщо) и извън обятията на моята възможност за себеизраз. Но въздухът свършва, а гласът изтънява. Собствено плътта предава порива за "излизане". Освен като крясък или словесна структура, как да се разлееш в света като, каквото и да правиш, все си цял и все не можеш да преглътнеш поднесените на трапеза прости факти? Защото знаеш, че нещо не е наред. И това си впървом ти, после - фактите...
Да крещя, да крещя, докато вече нямам сили и дъх. За да съборя с плътността на своите крясъци богатата на разнообразни скъпоценни камъни златно-платинена корона от главата на отчаянието, (завзело сякаш от хиля ...