Излез от себе си, разхвърляй се навън

Ален Боске

Понякога искам просто да крещя, ако ще да умра в крясъци. Звуците съвсем сами да се провират между устните ми. Излизайки от там гневни и истински, нечленоразделни и неизчерпателно въпросителни към моята вътрешна, разядена от самота и болка, реалия (и едновременно с това към събитийността на външното).  За да изкрещя недоизказаното (и неизказуемото изобщо) и извън обятията на моята възможност за себеизраз. Но въздухът свършва, а гласът изтънява. Собствено плътта предава порива за "излизане". Освен като крясък или словесна структура, как да се разлееш в света като, каквото и да правиш, все си цял и все не можеш да преглътнеш поднесените на трапеза прости факти? Защото знаеш, че нещо не е наред. И това си впървом ти, после - фактите...

 Да крещя, да крещя, докато вече нямам сили и дъх. За да съборя с плътността на своите крясъци богатата на разнообразни скъпоценни камъни златно-платинена корона от главата на отчаянието, (завзело сякаш от хилядолетия царството на вътрешния ми подгизнал от неставащи-битие-идеал(н)и-виталности свят) която, веднага щом умората ме тикне зад решетките си, ще се анихилира, озовавайки се отново върху този анатомичен топос на отчаянието – сякаш някаква магия вечно (ще) я приласкава натам. Да крещя! Но как да крещя като знам, че крясъкът е знамето на лудостта... Онази лудост, от която и безплътното настръхва и самият разум разумно се страхува. Нали тя е вирус за него (подчиняващ и само с настъпление). Как да крещя! Крясъкът е по-близък до каквото имам да изхвърля от всяка дума, но е безмерно недодялан и ограничен – е, нали все нещо излиза, измъква се от затвора на моето тяло, ето - може и да го видя  свободно! Но нищо не е по-пусто от свободата му. В него вече няма цел, тя е действителност, нали (не) е  "(о)станала".  Този своеобразен телос[1] на вътрешното е, но само като причина и смисъл на всичко, неговата актуалност собствено няма телос извън себе си, защото сама е свое, а и... (изобщо) начало[2].

Затова и аз... ще немея, прикован(а) към своето мълчание[3] (... оставайки с желанието като цел, която не трябва да бъде постигана...)

[1] Понятието "телос" е използвано като синоним на "цел".

[2] Тук обхватът на понятието "начало" е възможно най-обширният. 

[3] Ален Боске, Поезия 1945-1994, (стр. 30) изд.  uk нов златорог 2000