ДА ПОБЕДИМ ДЕПРЕСИЯТА
Запитвали ли сте се какво представлява депресията? Какви са причините, които я предизвикват? Какви са начините да се освободим от нея?
Ще се опитам да дам отговори на тези въпроси, с пълното съзнание, че всъщност вие сте тези, които в крайна сметка решавате дали ще направите промяната в живота си, за да избегнете депресията или да се избавите от нея. Силата е във вас, само трябва да я насочите в правилната посока. И така, да започнем пътешествието в дълбините на човешката природа.
Живеем в свят в който най-честото и на пръв поглед безобидно заболяване е депресията. Често тя дори е неразпознаваема.
Чувствали ли сте нежелание да станете от леглото и да започнете деня си? Казвали ли сте си „Иска ми се да заспя и да не се събудя.” Плаче ли ви се без някаква конкретна причина? Избухвате ли при най-малкия проблем? Иска ли ви се да избягате от всичко и всички?
Това са малка част от въпросите, които очертават границите на депресията, която завладява нови и нови територии.
Но да разгледаме кои са причините за появата ù при мъжете, жените и децата.
Мъжът по традиция носи нелеката отговорност за издръжката на семейството. Но в условията на криза това става все по трудно, и ако жената постоянно го притиска и му натяква, че не печели достатъчно, това може да доведе до депресия. Тя се поражда не от самото мърморене, а от осъзнаването, че не те разбират и не оценяват усилията ти. Появява се чувство за малоценност, страх, че жената ще си намери друг по преуспяващ, нежелание мъжът да се прибере в къщи и желание да заглуши мъката с алкохол. Натрупва се напрежение, неудовлетвореност от живота, появяват се агресивни реакции с повод и без повод. Общуването с такъв човек се превръща в ходене по минно поле.
Мъжът си казва:”Защо никой не ме разбира?”, „От колко неща се отказах, за да работя от сутрин до вечер и пак са недоволни от мен.” или „Останах без работа и сега как ще изхранвам семейството си?”, „Жена ми сигурно ще ме напусне и как ще живея без нея?” Огромно бреме, ако се замислите.
Ами жените?
Всеки ден едни и същи домакински задължения в продължение на години. Превръщате се в слугиня на съпруг и деца, а често и на роднините на съпруга. На всичкото отгоре все нещо не е както трябва, колкото и да се стараете. Започвате да не си обръщате внимание на външния вид, защото не ви достигат сили и време. Губите желание да се усмихвате и да ставате сутрин. Плачете без видима причина или търсите подтекст във всяка дума на околните и реагирате нервно и сърдито. Общуването се превръща в бойно поле.
Какво трябва да се прави?
Съберете хората, с които живеете и споделете как се чувствате. Помолете ги за помощ. Не се страхувайте, че ще проявите слабост, и че ще ви се подиграват. Ако ви обичат, ще ви разберат. Ако ли не , значи мястото ви не е сред тях. Разбирате какво искам да кажа. Защото ако не направите крачката, ще изживеете един нещастен живот и ще си докарате куп заболявания, като сърдечно-съдови, тумори и др.
При успешно проведен разговор, близките ви ще поемат част от „задълженията”ви, които всъщност е нормално да бъдат техни. Например: и жената ще тръгне на работа или ще намали харченето на пари и ще осъзнае, че по-важни от материалните придобивки са добрите човешки взаимоотношения и любовта между хората; съпругът и децата ще започнат да оправят леглата си, да помагат при разтребването на масата и миенето на чиниите, при прането и простирането на дрехите си. Когато всички се включат ще остане време и за развлечения и усмивката отново ще изгрее на лицето ви.
Ако не срещнете необходимото разбиране, остава да загърбите всичко и да започнете живота си отначало и с помъдряло съзнание. И не се страхувайте от самотата. Никога няма да бъдете сами, ако помагате на другите. Защото когато дадете и ще получите. Не знаете какво чувство на удовлетворение изпитва човек, когато отдаде знанията и уменията си за доброто на другите. Благодарността в очите им е достатъчна награда за усилията, и тогава се чувстваш пълноценен. И още една важна подробност. Запомнете! Ние никога на сме сами и в прекия, и в преносния смисъл. Всеки ден се срещаме с различни хора, по стечение на обстоятелствата, а край нас едно голямо духовно присъствие постоянно се опитва да ни помогне, колкото и да не ви се вярва. Просто трябва да отворите „вратата си” и да го пуснете да влезе.
А какво да кажем за децата?
Те са най-чувствителният индикатор за човешките взаимоотношения. Няма да намерите агресивно дете в семейство, където хората се обичат и си помагат, и където цари атмосфера на приятелство. Не е достатъчно бащата и майката да обичат детето си и да се отнасят с него. Важно е и по между им да има разбирателство. Трябва да се разговаря с него при всеки проблем, който възниква и да се включва в семейните отговорности. Детето не трябва да приема това като задължение, а като принос за благото на семейството, да му се изказват похвали и благодарности. То трябва да усеща истинска любов и разбиране.
Погрешна е заблудата, че като го затрупваме с играчки и пари, то ще бъде щастливо. Всичко това се опитва да замаскира истинския проблем – липсата на пълноценно общуване с детето. А може би не общуваме с него, за да скрием проблемите си. Това ще доведе само до отваряне на голяма пропаст между нас и детето, която с годините все повече ще се разраства. И ние и детето ще се чувстваме самотни, неразбрани и в стремежа си да запълним празнината в нас, ще правим грешка след грешка.
Една важна подробност – една важна част от проблемите в мисленето и действията на възрастните се коренят в детството.
Затова бъдете искрени с децата си и с хората с които живеете! Не трупайте разочарования и не крийте наранените си чувства, а ги споделяйте и изглаждайте недоразуменията! И не поемайте вината за чуждите грешки върху себе си! Позволявайте си между другите занимания за правите и това което обичате, разбира се стига да не вреди и да не ограничава свободата на околните – слушайте музика, пейте, рисувайте, танцувайте и четете книги, създавайте и помагайте!
И не на последно място, общувайте с природата и колкото по-често, толкова по-добре! Обичайте я и се грижете за нея и тя ще ви пречисти и обнови!
Колкото повече се отдалечавате от природата, толкова повече губите, защото тя е основният източник на енергия за тялото и психиката ни.
Бъдете свободни и добри деца на майката природа и депресията ще избяга далеч от вас!
Обичайте себе си, вярвайте в себе си и направете промяната заради себе си! Не ви призовавам към егоизъм, а към самоуважение.
Силата е във вас.
© Ренета Панкова Todos los derechos reservados