(Автора) Може би най-голямото наказание за един човек е той да бъде лишен от зрението си. А много от нас са лишени от него по рождение...Казвам може би, защото да бъдеш лишен от любов е почти същото...
(Слепия) ...Мрак...Вечен мрак...Спя ли? Буден ли съм?..Виждам...Сигурно спя...
...Това сигурно си ти, Любов...Не съм сигурен дали съм те срещал...Ръцете ми нямат спомен да са те докосвали...Колко си красива...Дали наистина изглеждаш така? Само ако можех да разбера...Само ако можех...Ще ми обещаеш ли, че като се събудя пак ще те виждам?...НЕ?! Но защо?..А-а...защото ще съм буден...Но какво толкова? Будните не могат ли да те видят?..И защо да не могат? Че защо им е нужно тогава зрението?
(Слепия) Ха! Аз не съм прокълнат! Аз те виждам, а те са слепите – те! Те, които минават денем и нощем покрай теб! ТЕ, които те подминават, защото не те виждат! Слепите ми очи виждат това, което останалите не могат...Какво ли сънуват ТЕ?..И те ли те сънуват?..Не?..Че ти за тях не съществуваш ли?
(Слепия) ...Ах, разбирам. Те не си затварят очите, защото са много заети да гледат...Те виждат само това, което искат, нали? А с отворени очи не могат да те видят...Да, да...Това го знам...Не са нужни очи за та те види човек...Иначе аз как ще те виждам?..
(Любовта) ...Виждаш ли ме? Да? Имаш очи! Здрави очи! Виждащи очи! Слепи очи! Слепи за единственото от което имаш нужда! Затова си все недоволен – все живота е гадния, все не ти върви. А някога пробвал ли си се да гледаш със затворени очи? Не? Това било глупаво, а? Глупаво...Наистина си сляп...
(Автора) Какво сънуват слепите? Любов...Това само сън ли е? Нима докъто човек сънува той не е жив?! О-о...Жив е! И то много по-жив от колкото докъто е буден...Защото важните сънища ги помним и когато се събудим...
...А ние? Ние какво сънуваме? Това което сме ИЗБРАЛИ да видим...Това, което отричаме и просто ОТКАЗВАМЕ да видим няма да се яви в съня ни...Него просто няма да го има...Не и за нас...
(Автора) P.S. Поне веднъж послушай очите си и ги затвори...Тогава ще разбереш какво сънуват слепите...
© Александър Христов Todos los derechos reservados