(Автора) Може би най-голямото наказание за един човек е той да бъде лишен от зрението си. А много от нас са лишени от него по рождение...Казвам може би, защото да бъдеш лишен от любов е почти същото...
(Слепия) ...Мрак...Вечен мрак...Спя ли? Буден ли съм?..Виждам...Сигурно спя...
...Това сигурно си ти, Любов...Не съм сигурен дали съм те срещал...Ръцете ми нямат спомен да са те докосвали...Колко си красива...Дали наистина изглеждаш така? Само ако можех да разбера...Само ако можех...Ще ми обещаеш ли, че като се събудя пак ще те виждам?...НЕ?! Но защо?..А-а...защото ще съм буден...Но какво толкова? Будните не могат ли да те видят?..И защо да не могат? Че защо им е нужно тогава зрението?
(Слепия) Ха! Аз не съм прокълнат! Аз те виждам, а те са слепите – те! Те, които минават денем и нощем покрай теб! ТЕ, които те подминават, защото не те виждат! Слепите ми очи виждат това, което останалите не могат...Какво ли сънуват ТЕ?..И те ли те сънуват?..Не?..Че ти за тях не съществуваш ли?
(Слепия) .. ...