Като в приказка... Спомняте ли си онези дни, когато вечер,след дългия, изпълнен
с палави игри следобед, с нетажали от умора клепачи, сме се унасяли от благите
думи на мама, редящи поредната приказка. Как сме чакали да видим онова човече,
Оле-затвори-очички, което всеки път напръсква очите ни с млечице и ги залепя, за
да заспим. Ако сме били послушни, разтваря шареното си чадърче над нас и ни
разказва една от многобройните си истории. Приказките са едни от най-красивите и
вълнуващи спомени от детството ни. Те изграждат в представите ни един различен
свят. Свят, в който ни учат да разграничаваме добро от зло. Да градим
величествени дворци, да чакаме своя принц или да се борим за своята принцеса. Да
бъдем честни и смели да браним мечтите си и да вършим чудеса. В този вълшебен
свят всичко е съвършено, прекрасно, доброто винаги надделява и всички живеят
щастливо до края на дните си. Но идва момент, в който порастваме и осъзнаваме ...