Онзи, който има защо да живее, може да мине почти с
всякакво как.
Какъв е смисълът на живота? Този въпрос е занимал както древните
философи, така и екзистенциалистите. Хората и днес продължават да
търсят отговор на този въпрос. Но има ли един определен , единствен
отговор?
Колко хора могат да отговорят на въпроса защо живеят? Не са много.
Повечето дори не си го задават. Ако го правеха, щяхме да живеем в
общество на мъдреци. Намирането на цел и смисъл в живот си е
подобаващо на човека, който се е извисил над тълпата. Макар и да е
невъзможно да се открие общ за всички смисъл, все пак може да се
посочи нещо общо за всеки: удоволствието.
Да си представим, че живеем в общество, в което всеки до някаква
степен е осмислил света и е намерил смисъл за себе си. Такава държава би
приличала на идеалната държава на Платон, в която управляват
мъдреците. За жалост, тази идея е доста нереалистична, а и сегашното
общество е противоположност на тази утопия. Във всеки период от
човешката история винаги е съществувала една тълпа, голяма част от
обществото, чийто живот не е бил много осъзнат. Те са или са били като
пилета от птицеферма, чиято памет е ограничена до последното хранене.
Думите на Спиноза добре описват друго каква е тя:
,, Да избавиш тълпата от суеверие е също толкова невъзможно, колкото и
от страха.” Но може би, тя трябва да остане такава, за да може да се
отличат другите.
Ясно е, че не всеки може да намери смисъл в живота си. Това е така, тъй
като животът няма точно зададен смисъл. Всеки се е замислял малко или
много върху смисъла на живота. Но малко са го открили, тъй като
стремежът на човека да намери смисъл в живота си е подобен на съдбата
на Сизиф, който е трябвал да бута един камък до върха, но всеки път е бил
неуспешен и камъкът се изтъркалял надолу. Подобен на него е и човекът,
търсещ смисъл в живота. Вероятно никога няма да успее наистина да го
намери, от където се поражда безсмислието в живота на човека. Макар и
рядко, някои успяват да избутат камъка до върха, такива са
свръхчовеците. Ницще е казал: ,,Човекът е въже над пропаст, опнато
между Звяра и Свръхчовека” Тълпата е между звяра и човека, а човекът(мислещия) е на път към свръхчовека, все още бута камъка. За
разлика от човека, свръхчовекът вече е на върха, извисил се е над хората.
Изградил свои ценности той не се подчинява на някакви правила, поради
което именно такъв ,,човек” наистина би намерил истински смисъл в
живота си и би минал с всякакво как. Той е открил смисъл в безсмислието.
Защо живее човекът? Ако единствено свръхчовекът е способен на намери
достоен смисъл за живота си, защо им е на останалите да живеят? Тук
удоволствието е отговорът. То изгражда част от смисъла в живота на
всеки, както и на свръхчовека, и се явява като някакъв общ смисъл за
всички. Удоволствието е като някаква вътрешна сила в човека, която го
кара да бута камъка, да живее. То присъства във всеки човек и без него,
никой не би имал причина да живее, но под знаменателя на удоволствието
се намира всякакъв вид от него, дори надеждата. Надеждата е очакването
на човека да получи повече удоволствия. Както е казал Епикур: ,,
Удоволствието е най-голямото благо”.
Човекът, който е на път някой ден да стане свръхчовек (дори и никога да
не успее ), може все пак да бъде щастлив и свободен и да мине с всякакво
как само тогава, когато започне да цени удоволствието и изгради сам за
себе си някакъв смисъл относно живота, застъпващо се на най-голямото
благо.
© Екрем Али Todos los derechos reservados