Онзи, който има защо да живее, може да мине почти с

всякакво как.

Какъв е смисълът на живота? Този въпрос е занимал както древните

философи, така и екзистенциалистите. Хората и днес продължават да

търсят отговор на този въпрос. Но има ли един определен , единствен

отговор?

 Колко хора могат да отговорят на въпроса защо живеят? Не са много.

Повечето дори не си го задават. Ако го правеха, щяхме да живеем в

общество на мъдреци. Намирането на цел и смисъл в живот си е

подобаващо на човека, който се е извисил над тълпата. Макар и да е

невъзможно да се открие общ за всички смисъл, все пак може да се

посочи нещо общо за всеки: удоволствието.

 Да си представим, че живеем в общество, в което всеки до някаква

степен е осмислил света и е намерил смисъл за себе си. Такава държава би

приличала на идеалната държава на Платон, в която управляват

мъдреците. За жалост, тази идея е доста нереалистична, а и сегашното

общество е противоположност на тази утопия. Във всеки период от

човешката история винаги е съществувала една тълпа, голяма част от

обществото, чийто живот не е бил много осъзнат. Те са или са били като

пилета от птицеферма, чиято памет е ограничена до последното хранене.

Думите на Спиноза добре описват друго каква е тя:

,, Да избавиш тълпата от суеверие е също толкова невъзможно, колкото и

от страха.” Но може би, тя трябва да остане такава, за да може да се

отличат другите.

Ясно е, че не всеки може да намери смисъл в живота си. Това е така, тъй

като животът няма точно зададен смисъл. Всеки се е замислял малко или

много върху смисъла на живота. Но малко са го открили, тъй като

стремежът на човека да намери смисъл в живота си е подобен на съдбата

на Сизиф, който е трябвал да бута един камък до върха, но всеки път е бил

неуспешен и камъкът се изтъркалял надолу. Подобен на него е и човекът,

търсещ смисъл в живота. Вероятно никога няма да успее наистина да го

намери, от където се поражда безсмислието в живота на човека. Макар и

рядко, някои успяват да избутат камъка до върха, такива са

свръхчовеците. Ницще е казал: ,,Човекът е въже над пропаст, опнато

между Звяра и Свръхчовека” Тълпата е между звяра и човека, а човекът(мислещия) е на път към свръхчовека, все още бута камъка. За

разлика от човека, свръхчовекът вече е на върха, извисил се е над хората.

Изградил свои ценности той не се подчинява на някакви правила, поради

което именно такъв ,,човек” наистина би намерил истински смисъл в

живота си и би минал с всякакво как. Той е открил смисъл в безсмислието.

Защо живее човекът? Ако единствено свръхчовекът е способен на намери

достоен смисъл за живота си, защо им е на останалите да живеят? Тук

удоволствието е отговорът. То изгражда част от смисъла в живота на

всеки, както и на свръхчовека, и се явява като някакъв общ смисъл за

всички. Удоволствието е като някаква вътрешна сила в човека, която го

кара да бута камъка, да живее. То присъства във всеки човек и без него,

никой не би имал причина да живее, но под знаменателя на удоволствието

се намира всякакъв вид от него, дори надеждата. Надеждата е очакването

на човека да получи повече удоволствия. Както е казал Епикур: ,,

Удоволствието е най-голямото благо”.

Човекът, който е на път някой ден да стане свръхчовек (дори и никога да

не успее ), може все пак да бъде щастлив и свободен и да мине с всякакво

как само тогава, когато започне да цени удоволствието и изгради сам за

себе си някакъв смисъл относно живота, застъпващо се на най-голямото

благо.