Вървите през мръсните български улици и се надявате нещо интересно да ви се случи. Хем познато, но и загадъчно. Какво ли не вършим заради капризи. Хм... Може би гатанка? Сигурно вече се смеете и се чудите защо точно гатанка, а вече се питате преди колко хилядолетия сте били деца и ви е било интересно да напрягате ума си. Тъкмо сте се унесли в мислите си за каменната ера, когато от полупридобилия известност контейнер изскача нещо космато и раздразнително. Вглеждате се с погнуса в черните оцапани лапи на нещото, но въпреки нескритото ви отвращение, отсреща две очи ви поглеждат по-високомерно от който и да е английски аристократ с потекло, стигащо чак до третия братовчед на крал Артур. Шокът е отминал, а вие се мъчите да си припомните за какво точно си мислехте. А, да - за гатанка. Та вие току-що я отминахте. Контейнерът да е гатанка? Не, разбира се. За тези, които още не са си изпили кафето, ще подскажем отговора - котката.

       Най-свободомислещото същество. Определяна като шедьовър на природата. Тя може с един-единствен скок да покрие пет пъти собствената си дължина. Котката е съвършено устроена за живот и ловуване в един триизмерен свят. Тя е противоречива личност. Същата котка от контейнера всъщност е вманиачен чистник. Прекарва тридесет процента от времето, в което е будна, в грижа за козината си и миене. И още нещо интересно - колебаещият се човек се почесва  по главата, а колебаещата се котка се чисти. Но стига повече с характеристики. Историята на тези удивителни животни е много интересна. Котешки зъб от 9000 г. пр. н.е. е намерен в Йерихон, Израел. На остров Кипър никога не е имало диви котки, така че котешките останки от преди пет хиляди години, намерени на средиземноморския остров, говорят, че котките са били пренесени там вероятно като домашни любимци. Най-ранните останки в Египет, говорещи за привързаност между котки и хора, датират от 4000 г. пр. н. е. в гробището Мостагеда (Среден Египет), където фараон с трудно за произнасяне име  е бил погребан с около три хиляди животни - от зайци до ловни орли. Но котките, мумифицирани заедно с капризния си собственик, държат първото място по мнозинство. Както всички знаем, същите тези египтяни са издигнали котката на престижния пост богиня. Велики животни за един велик народ. Но в Средновековието те са били мразени и изгаряни на клада като вещици. Какво ли нещастие е било да се родиш (или преродиш) котка и то черна?

         Още в средата на седемдесетте години на двайсети век е доказано, че котките свалят високото кръвно налягане и могат да удължат живота на своите стопани чрез чудотворното си мъркане. Източникът му обаче си остава загадка. Според най-старата теория звукът идва от две мембранни гънки  в трахеята зад гласовия апарат. Тези "лъжливи гласни струни" вибрират и произвеждат мъркането. Със сигурност е възможно да се спре мъркането, като се приложи лек натиск точно над ларинкса. Анатомите са на мнение, че не е възможно тези гънки да вибрират и предполагат, че завихряне в кухата вена - главната вена, пренасяща кръв към сърцето, поражда вибрации, които се предават нагоре към трахеята. В крайна сметка все още не е доказано. Интересното е, че стресирани или травматизирани котки също мъркат - явление, добре познато на ветеринарите, лекували котки след пътни злополуки.

           Пухкавите животинки са частични далтонисти - те не разпознават червеното. Така че ако попитате котката си коя рокля да изберете, тъмносинята или червената, или въобще дали ви отива червеното, не очаквайте искрен и обективен отговор. Мисленето им се различава от това на всички останали животни и все още не може да бъде разгадано. Макар и в САЩ сто седемдесет и осем милиона котки да са официално регистрирани, всъщност котките ни възприемат като своя собственост. Недейте да се чувствате невежи и повърхностни в компанията на котка, все пак и вие си имате някакви добри качества.

            Лекцията приключи, а вие отново се разхождате по главната мръсна улица и се сещате за котката от контейнера и за вашето жестоко пренебрежение и погнуса пред това чудо на природата. Връщате се, за да видите отново гордата бездомница и да ù  купите нещо за хапване. Но нея я няма. Останал е само отпечатакът от оцапаните ù лапи в прахта, също като саркастична усмивка. Също като послание - когато достойните от вас достигнат Вселената, аз ще бъда там и ще ви чакам. И вятърът разпиля праха  с писмото на неоценената.