lunnoto-momiche
11 el resultado
Вървите през мръсните български улици и се надявате нещо интересно да ви се случи. Хем познато, но и загадъчно. Какво ли не вършим заради капризи. Хм... Може би гатанка? Сигурно вече се смеете и се чудите защо точно гатанка, а вече се питате преди колко хилядолетия сте били деца и ви е било интересн ...
  2281 
Ти си като вълчата мъгла,
като косе босе от хартия
и изсъхнали листа,
като ламя с избягала глава
гризеш резенче от ябълка - ...
  845 
Всеки ден е един и същ - бяло и черно. И така се точи времето - като черно-бяло стълбище. Единственият начин да захвърли раираната си дреха бе да избяга от вечността. Към скъпия телевизор пристъпва бавно силует, уморен от абаносовата си сянка, за да се огледа по-добре. За да види отново отражението ...
  904 
Вървя по червената пътека,
но това не е усмихнатата слава,
а трън от напусналата Прошка,
урна с неин прах,
изтървана от порив, замръзнал в отчаяние. ...
  1158 
Моят край лежи на дъното
като потънал кораб във скръбта,
която никой няма да изпита,
а страница след страница
изтича времето на всички нас. ...
  837 
Заставам на високата скала,
постлана меко с мъка и думи отчаяни.
Една стъпка, после втора.
Угасват в бъдещето две усмивки.
Огънят в гърдите ми нежно ми говори, ...
  816 
Посях толкова надежди в теб,
но плевелът на твойто безразличие ги задуши.
И като разочарован от реколтата орач
зовях с косата си Смъртта,
а Червената пътека стана път. ...
  839 
Бягам от теб,
от огледалото на собственaта си душа.
Изпращаше ми мисли,
които отдавна трябваше
в прегръдките от плевели ...
  843 
Лазиш по целия ми ум
и там си свил гнездо от думи
и като някакво виенско колело
рисува то онези спомени,
които не искам да забравя. ...
  1166 
Накара ме да вярвам, че те има,
а също, че очите ти са сини.
И всеки ред, от теб написан,
от разума ми с всяка дума взима.
Накара ме да вярвам, че има слънце ...
  820 
Необятно поле,
където никой не иска да сее или сподели.
Дрехи,
които никой не иска да облича.
Огледало, ...
  996 
Propuestas
: ??:??