Някога поглеждал ли си в огледалото, след като си плакал? Виждал ли си собствените си сълзи? Собственото си лице, когато е най-ранимо и най-искрено? Осъзнаваш ли колко красиво е това? Тези малки солени капчици са толкова недооценени. Проява на слабост? Как ли пък не. Сълзите са най-прекия път до душата на един човек. Човек, който ти показва душата си, който ти е доверил нещо толкова безценно, той далеч не е слаб. Той е най-силният от всички, защото може да оголи душата си, и пак да се изправи и да продължи напред. Това е човек, който дава път на истинските си чувства, не залъгва нито себе си, нито останалите. Човек, който изживява болката си, за да се освободи от нея, и да излезе от тази битка още по-силен от преди.
Този, който не познава какво е да плачеш...та той е наполовина човек. Просто празна бездушна черупка. Какъв е смисълът в това? Какво е животът без емоциите, които да го градят, които да го задвижват напред?
Боли, нали? Знам. Удряй по стената, знам колко го искаш! Викай колк ...