Светът, който ние познаваме, винаги е бил съпътстван от позитивизъм и негативизъм.
Този дуализъм давал ясна представа за характера на отделните личности и по-специално на Аза. И досега си остава антиномия. Хората не могат да определят и постоянно си противоречат за действията на определен вид хора, които за някои те са прави, за други – не. Но истината поражда омраза. А истината не може да избира страни. Тя или е срещу някой, или изобщо не взема участие. Когато липсва в контекста, се натрупват много грешни твърдения, които биват наложени над предмета, който така или иначе без истина вече е загубил смисъл. Всяка личност сама по себе си е уникална и мисли по свой собствен начин, като има различни гледни точки и възгледи за света. При неопровергаване на своите се поражда дискусия, която в същото време може да прерасне в спор, а от там - в сблъсък. Тези нерационални действия оставят след себе си купища негативизъм и ако не бъдат разрешени, се превръщат в неприятен, дори лош спомен. Това е ...