Светът, който ние познаваме, винаги е бил съпътстван от позитивизъм и негативизъм.
Този дуализъм давал ясна представа за характера на отделните личности и по-специално на Аза. И досега си остава антиномия. Хората не могат да определят и постоянно си противоречат за действията на определен вид хора, които за някои те са прави, за други – не. Но истината поражда омраза. А истината не може да избира страни. Тя или е срещу някой, или изобщо не взема участие. Когато липсва в контекста, се натрупват много грешни твърдения, които биват наложени над предмета, който така или иначе без истина вече е загубил смисъл. Всяка личност сама по себе си е уникална и мисли по свой собствен начин, като има различни гледни точки и възгледи за света. При неопровергаване на своите се поражда дискусия, която в същото време може да прерасне в спор, а от там - в сблъсък. Тези нерационални действия оставят след себе си купища негативизъм и ако не бъдат разрешени, се превръщат в неприятен, дори лош спомен. Това е така, защото се е породил някакъв вид волунтаризъм. Идеята, че чувствата не просто са по-важни от разума, а имат по-значима познавателна стойност от него. Един от субектите, а дори и двата, може да са били засегнати, издразнени от действията на Другия. В този момент настъпва гневът и жаждата за мъст расте. Злобата се превръща в омраза. И оттам нататък какво следва? От този момент започва да се върти кръгът на омразата. Отмъщението, което идва след омразата, не носи нищо добро, не дава нов шанс за прошка, не коригира обстоятелствата като цяло, а ги задълбочава. Някой ще каже, че от мъст полза няма, но дали е така? Този някой не е изпитал болката на Другия, за да съди по действията му. Но да, така е, поне според мен, поне според Конфуций, който казва: “Когато решиш да отмъщаваш, изкопай два гроба.”, поне според древните римляни, които казват, че отмъщението е ястие, което се сервира студено. Едва ли отмъщението е чак толкова лошо, че да стигнеш до гроба, но Конфуций може би е имал предвид, че душата ти е мъртва. А може би, че по този начин ще навредиш и на самия себе си. Отмъщението може да засегне не само Другия, не само самия себе си, но и близки за субекта хора. Въпреки изгарящото, замъглено желание за нараняване на личността, трябва да се вгледаме дълбоко в нашата душа и да разберем дали наистина отмъщението си заслужава, дали тази цялата злоба и омраза, която е била породена умишлено или не, ще ни даде това, от което имаме нужда? Всъщност, от какво имаме нужда? Какво търсим с това отмъщение? Отговорът е много простичък – любов! Пълната противоположност на омразата. Чувството, което ни кара да разбираме по-добре живота. Нещото, което топли сърцата ни, усещането за вълнуващи емоции, даващи ни позитивизъм. Не вярвам да има човек, който да предпочита омразата пред любовта. С усещането на щастието, което е донесено от процъфтяващото позитивно мислене, накърнената личност започва да се лекува. Радостта е свързана с любовта, която е естествен начин на действие за пречистването на Аза от негативната  жизненост. Признанието на хората за това, че си успял да превъзмогнеш недоброто, е безценен дар, който ти дава достойнството да се издигнеш до нивото на ангелите, а не да пропаднеш до нивото на зверовете, да се наречеш добър! И така, вместо да отмъщаваш, защо не простиш?