Любовта те доближава до Бога
Казват, че е лесно да даваш любов, а защо тогава това е толкова трудно на практика понякога? Кое ни пречи? Понякога се чувстваме лишени от това чувство и му обръщаме гръб съзнателно. Сигурно това е продиктувано от болка, гняв, разочарование или друго негативно усещане, което изпитваме. Защото човек може да затвори сърцето си не за постоянно разбира се, но дори и веднъж да се случи, пак е достатъчно.
Страхът и болката отдалечават от любовта. Съмнението не е почва, върху която тя да вирее. Превъзбудеността и избликът на силни и красиви чувства не винаги се прокрадват в душите ни. Понякога сме черно-бели, защото сме несъвършени. А и животът е една въртележка. Не знаем какво да очакваме и не сме подготвени за всичко. Трудните ситуации или ще извадят най-доброто от нас или най-лошото.
Огорчените хора от живота, заключените от стремежа да получат отмъщение и отплата за страданията си, причинени им някого, са пленени от едно дълбоко отчаяние, което може да не усещат как движи и управлява живота им. Факт е, че болката променя, каквото и да си говорим. Въпросът е в какво ще ни превърне. Но не винаги може да се прогнозира това.
Но не бива само да се говори черногледо. Не всичко е загубено. Казвам го, защото зная колко голяма сила има във вярата и в любовта към Бог. Всичките думи на света няма да ми стигнат, за да опиша това достатъчно добре. Защото Той е източникът на любовта и надеждата, там където ги няма. Той е Личността, Която променя животи и неговата любов не е като човешката. Човешката има много условности, а Божествената е безусловна.
Самата аз като всеки човек съм преминала през гореизброените неща. Калявала съм се с любов, за да оцелея, да се съхраня като човек и дай Боже да израстна. И аз имам своите тъмни страни и нищо човешко не ми е чуждо, но любовта винаги надделява и това ме обнадеждава. Ако само и частица взимам от Божественото, значи дните ми не минават напразно, значи има какво да ме прави щастлива и удовлетворена, въпреки обстоятелствата.
В дните на криза, които са настъпили в последно време, на хората трудно да имаме доверие, но на Бога можем да вярваме винаги. И Той не бива да ни бъде последна надежда, а единствената. Времето на криза ни напомня, че трябва да търсим утеха от най-висша форма. Във време на криза чуваме какво ли не, но е важно на кого вярваме. Важното е любовта да надделява в нас, а не тленното, защото то е толкова преходно. Преди няколко месеца може и да сме си мислили, че сме готови за предизвикателни времена, но ето, че те дойдоха и се оказва, че не е така.
Човекът никога не може да стане съвършен, но може да се стреми към съвършенство. Да, няма да го постигне, но пътят, който ще измине, ще го промени към добро. Животът е странно пътуване, но е много приятно, ако в торбичката си по време на този път, си вземем парче любов. И ще ни е сито и ще ни е топло на сърцето, дори можем и да го споделим с някого. Ето за това говоря – за сладостта от пътуването, за преобразяването, за доближаването до нещо, което е по-висше от нас, за да ни съедини с Някой, Който стои над всичко. И ако всички живеем за това, не ми се мисли колко прекрасно би било.
Любовта ни доближава до Бог и ни Го разкрива. Няма по-красиво и преобразяващо нещо от нея. И не говоря за физическия аспект на нещата или поне не само за него. Духовното е онова, което истински краси и пленява. То помага на надделеем в житейските бури. Бурите не се преодоляват с нагласата, че те ще отминат, а че ще се изпречим на пътя им, но въоръжени и екипирани с любов. Ние сме силни, когато обичаме.
Дори една усмивка може да стига, един мил поглед, една прегръдка. Не вярвам да не можем да го дадем. Способни сме. Не трябва нито гордост или надменност да ни отклоняват от това да сме хора и че трябва да следваме добрия пример, дори и когато изглежда неотплатен и незабелязан. Няма ненаказано добро. Всичко с времето си. Просто трябва да стоим здраво прикрепени към доброто и към любовта.
© Николина Барбутева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
За мен любовта е самото проявление на радост и най-великият начин да се прояви е чрез докосване. Но дори това е малко да се каже за нея. Тъй като нещата, които ни доближават до бог, обикновенно са неща, които не могат да бъдат описани от човешкият език и логика, защото са от друго измерение. Могат да бъдат само преживени
-
Хубаво го е казала Бояна, и въпросът на Румяна е логичен, а Пепи си има нейния стил
И Николина го е казала по своему.
Както и да го наречем, творец, демиург, или Бог, трябва да се прави добро. Иначе всяка дума, дори и най-красивата е пуста.
Така мисля аз. -
Защо се страхуваме да наречем създаделя(твореца на всемира)Бог.Бог е разум, разума е ред. Хаоса не може да създаде любов и ние сме силни когато обичаме."Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот"
-
Съвършените ги разпъват на кръст.
За това в нашата религия Бог е Светата тройка - Бог, син и дух.
И какво, като достигнем божествената любов - живи мъченици с промити мозъци, които виждат само това, което искат в живота. -
За да достигнем Божествената любов е необходимо да се богоуподобим, тоест, както Господ Иисус Христос е казал: " И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец." (Матей,5:48) Ни повече, ни по-малко. Съвършенството е не само постижимо, което са засвидетелствали и доказали светците, ангели в плът, но и задължително, според казаното в Евангелието. Всеки човек притежава тази възможност, да се приближи към Бог и към ближните си с истинска, нелицемерна, жертвена, съвършена любов.
-
Любовта те доближава до естественото човешко състояние: да си добър, и да помагаш. Бог няма нищо общо с това, той също така, не е и личност, както е писано по-горе. Личност е Исус, чийто думи и до ден днешен се тълкуват и употребяват според случая и нуждата. Бог е фикция, създадена, за да помага, когато има нужда. И да наказва, когото трябва. Бог е патерица, но и тояга, но само за тези, които имат нужда от това. Любовта идва директно от създателя, а не от посредници като бог. Създателят няма лице и тяло, той е навсякъде, , в нас самите - също. От него идва и душата. Създателят не иска да сме съвършени, нито пък той самият е такъв, той ни е създал да сме добри един към друг. И да правим добро, което има видими последици, както са правили Исус, и още много като него, повечето - неизвестни хора.
-
Харесва ми!
"Няма ненаказано добро."
След като сме запасени с търпимост и нагласата да простим.Там е божествената сила на любовта.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
