Казват, че е лесно да даваш любов, а защо тогава това е толкова трудно на практика понякога? Кое ни пречи? Понякога се чувстваме лишени от това чувство и му обръщаме гръб съзнателно. Сигурно това е продиктувано от болка, гняв, разочарование или друго негативно усещане, което изпитваме. Защото човек може да затвори сърцето си не за постоянно разбира се, но дори и веднъж да се случи, пак е достатъчно.
Страхът и болката отдалечават от любовта. Съмнението не е почва, върху която тя да вирее. Превъзбудеността и избликът на силни и красиви чувства не винаги се прокрадват в душите ни. Понякога сме черно-бели, защото сме несъвършени. А и животът е една въртележка. Не знаем какво да очакваме и не сме подготвени за всичко. Трудните ситуации или ще извадят най-доброто от нас или най-лошото.
Огорчените хора от живота, заключените от стремежа да получат отмъщение и отплата за страданията си, причинени им някого, са пленени от едно дълбоко отчаяние, което може да не усещат как движи и управлява живо ...