Да повдигаш въпроси е единственият начин да не отбягваш въпроси.

Добре е да се помни, че един въпрос е въпрос, ако съдържа неприятност. Или – ако един въпрос не е проблем, той не е въпрос. Това се нарича „умението да поддържаш въпросителността (проблематичността)”.

----

Да решиш един въпрос няма нищо общо с това проблематичността му да отпадне.

Решението на поставените въпроси разгръща въпросителността, като изчерпва въпроса. Или – един въпрос е решен, щом неговата въпросителност е изострена докрай. Отговорите снемат въпроса и оголват въпросителността, която подпомага психагога в повдигането на въпроси. Не друго, а това е „силата да решаваш въпроси”.

----

Да се страхуваш, че има въпрос, който няма разрешение, е желанието да намериш решение не на въпроса, а на въпросителността му.

Подтикът с решението на един въпрос да решиш всички въпроси, за да може оттук насетне да не съществува проблем, който да те достигне, е маниер на обикновеното съществуване. Това състояние притежава едно-единствено име – „заблужденство”.

----

Да различаваш затруднението, което носи всеки въпрос, от неоценимата помощ, която се съдържа в идеята за въпросителността, е съвършеното психагогическо умение.

Изкуството на въздействието и промяната изисква да не решаваш един проблем, воден от основното желание да го отметнеш от полезрението си. Психагогът решава възникналите въпроси не поради някаква редова нужда, а изпълнен със съзнанието за своята психагогическа деятелност. А това е така, защото необходимостта не засяга психагогията, въпреки че психагогията засяга необходимостта. Названието на този подход е “маневра по добиване на съзнание”.