Да повдигаш въпроси е единственият начин да не отбягваш въпроси.
Добре е да се помни, че един въпрос е въпрос, ако съдържа неприятност. Или – ако един въпрос не е проблем, той не е въпрос. Това се нарича „умението да поддържаш въпросителността (проблематичността)”.
----
Да решиш един въпрос няма нищо общо с това проблематичността му да отпадне.
Решението на поставените въпроси разгръща въпросителността, като изчерпва въпроса. Или – един въпрос е решен, щом неговата въпросителност е изострена докрай. Отговорите снемат въпроса и оголват въпросителността, която подпомага психагога в повдигането на въпроси. Не друго, а това е „силата да решаваш въпроси”.
----
Да се страхуваш, че има въпрос, който няма разрешение, е желанието да намериш решение не на въпроса, а на въпросителността му.
Подтикът с решението на един въпрос да решиш всички въпроси, за да може оттук насетне да не съществува проблем, който да те достигне, е маниер на обикновеното съществуване. Това състояние притежава едно-единст ...