Менделсон и... край
Не зная защо много хора (да не кажа повечето) възприемат брака като нещо, едва ли не, самоубийствено; нещо, заради което спираш да живееш, да се забавляваш, да бъдеш себе си. Вярно, че някои неща се променят, но това не значи, че самият човек е променен – просто ситуациите са различни и, разбира се, съответната реакция. Но само в брака ли е така? Каквото и ново да се случи, ние ще реагираме по начин, по който досега не сме. И това е нормално. Например ние живеем в България и начинът ни на живот съответства на условията тук; но ако отидем да живеем в Дания напр. ще се съобразим с действителността там. Но ние ще сме си ние. Да, това ще остави следа в личността ни, но не е ли така с всичко, което ни се случва?
Ставаше въпрос за брака. Защо някоя известна личност, особено ако е спрягана за секссимвол, като се омъжи/ожени и коментарите в повечето случаи са: ”... за жалост на почитателите...” Какво значи това? – че ако допреди брака е бил на пиедестал, номиниран за „ОСКАР” или „ГРАМИ”, или каквото и да е, след това става посредствен изпълнител – актьорът си губи артистичния талант, а певецът – гласа, а обикновения човек става „второ качество”... Или всички почитатели са се надявали да „скочат” в леглото с „мечтата” си... А може би опасенията са, че след тази стъпка, времето, което ще се отделя на работата, ще е по-малко... Преди брака да не би хората да нямат личен живот, половинка, приятели?
Друг е въпросът дали сме за или против брака като институция. Какво ни дава или не; живеене на свободни начала или подпис в гражданското. Доколко бракът развива чувство за собственост или този подпис и просто една формалност. Дали сме уверени, че бракът ни дава сигурност или сигурността зависи изцяло от нас. А може би възприемаме брака като състезание, игра?!
Има един виц, че на сватбения ден булката била облечена с бяло, защото бил последният ù хубав ден в живота, а младоженецът – с черно, защото бил първият ме „черен” ден в неговия. Това звучи доста песимистично за... едно начало. Повече ми харесва вариантът за първия „бял” ден на жената и последния „черен” ден на мъжа.
Можем само да се надяваме и да предполагаме, че това, което правим днес е нещото, благодарение на което нашето утре ще е по-хубаво. И обвързването с (без) подпис да не е „бракуване” заради негодност, което ще ни прати в десета глуха, а съюз за едно ново прекрасно начало... с човека, когото обичаме...
© Мария Петрова-Йордано Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Дори бих казала ,че подписът действа деградиращо в някои отношения...
-
Бракът наистина зависи от хората в него, от нашето отношение; вярно е също, че хората се променят. Благодаря на всички, че се отбихте и споделихте!
-
Бракът зависи от хората, които са в него, тоест той е такъв, каквито са самите те! Поздрав!
-
Всичко това обаче има и хубава страна. Това означава, че брака все още се приема сериозно. Той все още се приема за прагово решение*, което е хубаво.
* Прагово решение: решение за действия, които водят до необратими промени в една система. Например палене на клечка кибрит, преди да я запалим алтренативите за употреба на клечката са различни от алтернативите след запалването й.
ПП: Просто има хора, които разбират свободата като наличност на възможности, а не като възможности за избор между решения. Подобни хора никога не са свободни.
Поздрави!!!
-
Гледам, че сериозно сте подхванали темата за брака. Какво ви става бе жени? Казали са го по - умни хора от мен Човек и добре да живее се жини. Не подписът е важен, а отношението и брачния договор най - вече
-
Би трябвало бракът да е красиво продължение на взаимотношенията между хората.. , за съжаление понякога се оказва ,че е просто грозен край...Защо се получава така??? Няма отговор. Някои бракове просъществуват десетилетия, други рухват за месеци..трети са дълго мъчение...,от което няма измъкване...
-
Поздравления!
Народопсихологията на българина определя брака като втората важна стъпка от трите тайнства:раждане-сватба-смърт. Така е според науката фолклористика. За съжаление българското образование не подготвя младите хора за отговорността на брака. Младите мислят, че всичко е любов. Стига да намерят любимия и хоп-като с магическа пръчка щастието ще се появи. Всеки търси любовта за да я има, и много малко хора са подготвени за трудните и отговорни моменти на съвместния живот. Кое е позволено в него и кое-не?... малко двойки знаят... -
"за едно ново прекрасно начало... с човека, когото обичаме..."
В това е истината! Поздрав! -
Мими, страхотни въпроси поставяш и мисленето ти е правилно,т.е близко до моето.Целият ми трудов път премина като дл.лице по гражданско състояние т.е - бракосъчетания, осиновяване, припознаване и т.н.Често си мисля,че имам материал за цял роман,но не му е дошло изглежда времето.Правих екстравагантна сватба,а брака просъществува само месец след това.Затова има една мъдрост, не гледай сватбата, а след сватбата. Или три дена иху, после тихо.../за показността става дума/Имала съм случка, точно след разписването булката нещо се ядоса хвърли букета и го стъпка пред смаяните гости.Случки много, но ти поставяш по друг начин въпросите, да бъде или не, и ако "да" вече второ или първо качество са те "бракуваните" Ново начало разбира се - така мисля и аз. С обич Дими.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Поздрави за поставените проблеми.