Не зная защо много хора (да не кажа повечето) възприемат брака като нещо, едва ли не, самоубийствено; нещо, заради което спираш да живееш, да се забавляваш, да бъдеш себе си. Вярно, че някои неща се променят, но това не значи, че самият човек е променен – просто ситуациите са различни и, разбира се, съответната реакция. Но само в брака ли е така? Каквото и ново да се случи, ние ще реагираме по начин, по който досега не сме. И това е нормално. Например ние живеем в България и начинът ни на живот съответства на условията тук; но ако отидем да живеем в Дания напр. ще се съобразим с действителността там. Но ние ще сме си ние. Да, това ще остави следа в личността ни, но не е ли така с всичко, което ни се случва?
Ставаше въпрос за брака. Защо някоя известна личност, особено ако е спрягана за секссимвол, като се омъжи/ожени и коментарите в повечето случаи са: ”... за жалост на почитателите...” Какво значи това? – че ако допреди брака е бил на пиедестал, номиниран за „ОСКАР” или „ГРАМИ”, или к ...