Моето отмъщение..
Цял живот се страхувах от любовта - тя сякаш бе мой враг, враг, който на пук ме дебнеше на всеки ъгъл, изчакваше търпеливо всяка моя слабост и се вкопчваше в мен, като за спасителен пояс, опияняваше ме, караше ме да полудея и накрая си тръгваше също толкова неочаквано, както и бе дошла...
Такава бе представата ми за любовта, бе една загадка, един лабиринт от чувства и копнежи, от който обаче винаги аз излизах с разбито сърце, винаги аз леех сълзи и проклинах късмета си... а не исках да е така... Прииска ми се поне веднъж ти да си на мое място, ти да плачеш, а аз да се смея на твоята слабост, ти да ме търсиш и да мълвиш: “Обичам те”, а аз да затръшвам вратите на сърцето си пред теб...
Да, исках да ти покажа какво е да обичаш, а да не си обичан, да страдаш, както страдах аз и да се откажеш от любовта, сякаш тя бе виновна за твоята коравосърдечност! Да, щях да те подмамя, да те заблудя с невинните си очи и ти да паднеш в моя капан. Щеше да ме обичаш дори повече отколкото ...