lost_in_art
41 el resultado
Спри!
Спри да ме измъчваш на думи.
Спри в мен да палиш искрата!
Нима не разбираш, че подлуди ме
и от теб ми се подкосяват краката?! ...
Спри да ме измъчваш на думи.
Спри в мен да палиш искрата!
Нима не разбираш, че подлуди ме
и от теб ми се подкосяват краката?! ...
899
1
1
1915
1544
3
Свири за мене, любими...
Обичам нежното твое докосване -
плахо като по струна на арфа.
И акорд след акорд - опиянение,
сърцето в захлас запленява... ...
Обичам нежното твое докосване -
плахо като по струна на арфа.
И акорд след акорд - опиянение,
сърцето в захлас запленява... ...
744
3
Моят избор
Да избирам трябва, но тъй трудно е.
(Та има ли в живота нещо лесно?!)
Не, не мога да реша без предизвестие...
(Макар че за това сега тъй късно е...) ...
Да избирам трябва, но тъй трудно е.
(Та има ли в живота нещо лесно?!)
Не, не мога да реша без предизвестие...
(Макар че за това сега тъй късно е...) ...
800
1
2
Воля
Тази вечер пия аз за тебе -
напук на болката, напук на суетата!
За мен не значиш нищо, мина време,
откакто ми затръшна ти вратата. ...
Тази вечер пия аз за тебе -
напук на болката, напук на суетата!
За мен не значиш нищо, мина време,
откакто ми затръшна ти вратата. ...
784
2
Рисувайки изгрева..
В миг дори звездите вече не греят,
а потъват бавно в сладка забрава.
Къшей по къшей луната погребват
под мантия от цветна коприна... ...
В миг дори звездите вече не греят,
а потъват бавно в сладка забрава.
Къшей по къшей луната погребват
под мантия от цветна коприна... ...
743
5
905
7
2340
19
Самота
Самота... пак тягосно мълчание
подтиска ме, усмивката от устните изсмуква,
не ми оставя даже и протяжното стенание,
което милост и внимание да предизвика... ...
Самота... пак тягосно мълчание
подтиска ме, усмивката от устните изсмуква,
не ми оставя даже и протяжното стенание,
което милост и внимание да предизвика... ...
693
Може би...
Може би всичко беше грешка
и изневярата ми никога не ще забравиш,
въпреки че на колене бих паднала за твойта прошка -
ще успееш ли миналото зад гърба си да оставиш? ...
Може би всичко беше грешка
и изневярата ми никога не ще забравиш,
въпреки че на колене бих паднала за твойта прошка -
ще успееш ли миналото зад гърба си да оставиш? ...
666
2
Какво си, моля те, кажи ми,
и нежни думи, и лъжи и истини -
без значение са - просто говори ми!
От пагубното неведение спаси ме...
Понеси ме заедно със вятъра - ...
и нежни думи, и лъжи и истини -
без значение са - просто говори ми!
От пагубното неведение спаси ме...
Понеси ме заедно със вятъра - ...
716
Просякът с цигулката
(07.05.2007)
Седна просякът тъжен,
обречен на тежка борба.
Да свири за хляба насъщен - ...
(07.05.2007)
Седна просякът тъжен,
обречен на тежка борба.
Да свири за хляба насъщен - ...
891
10
813
4
670
4
Признание
Днес, седнала на наш’та пейка в парка
под златото на старата върба,
аз чакам те да дойдеш пак на среща,
но закъсняваш... май че е съдба! ...
Днес, седнала на наш’та пейка в парка
под златото на старата върба,
аз чакам те да дойдеш пак на среща,
но закъсняваш... май че е съдба! ...
830
7
Художник
Застанал пак пред тъжната картина
на недовършения си живот,
рисува младия художник свойте чувства -
свойта вяра, мъка и любов... ...
Застанал пак пред тъжната картина
на недовършения си живот,
рисува младия художник свойте чувства -
свойта вяра, мъка и любов... ...
784
9
Твърдиш че днес ме обичаш,
че живота си даваш за мен...
Но това не е обич, да знаеш,
а на привързаността страшния плен...
За да обичаш се иска и смелост, и жар, ...
че живота си даваш за мен...
Но това не е обич, да знаеш,
а на привързаността страшния плен...
За да обичаш се иска и смелост, и жар, ...
819
1
Къде тръгваш?
Моля те, почакай!
Не заминавай, върни се за мен...
Не искам всичко да свърши, не днес, не този ден!
Нима толкова бързо забрави? ...
Моля те, почакай!
Не заминавай, върни се за мен...
Не искам всичко да свърши, не днес, не този ден!
Нима толкова бързо забрави? ...
738
Съдба, защо към мен си тъй жестока?
Защо отново ми обръщаш гръб?
Кажи коя е вярната посока...
На къде да тръгна този път?
Съдба, нима те радва моето падение? ...
Защо отново ми обръщаш гръб?
Кажи коя е вярната посока...
На къде да тръгна този път?
Съдба, нима те радва моето падение? ...
817
3
3522
9
2294
23
3301
20
1894
17
4265
20
1674
12
1088
3
1068
15
2328
7
Различен... Днес те гледам, а сякаш гледам сянка - няма го човека, който бе преди... Няма я усмивката ти блага, няма го и погледа игрив... Сега си друг... много по-различен - друг човек - напълно променен... И гледам аз погледа измъчен, но няма и следа от спомен там за мен... А аз те помня, помня вс ...
918
1
4
Върви си!
Днес ти ме молиш за прошка,
преглътнал мъжката си гордост, виновно пред мене стоиш.
Кълнеш се, че всичко е било само грешка,
че никога повече няма да ми изневериш... ...
Днес ти ме молиш за прошка,
преглътнал мъжката си гордост, виновно пред мене стоиш.
Кълнеш се, че всичко е било само грешка,
че никога повече няма да ми изневериш... ...
917
1
8
МЕЧТАТЕЛКА
Измислих те!
Измислих те, защото имах нужда от някой, не просто познат, не просто лицемерен приятел, който да предлага рамото си, за да поплача на него и после да разказва колко мекушава и наивна съм аз... Не!
Имах нужда от нещо истинско, от нещо, в което да вярвам, на което да се уповава ...
Измислих те!
Измислих те, защото имах нужда от някой, не просто познат, не просто лицемерен приятел, който да предлага рамото си, за да поплача на него и после да разказва колко мекушава и наивна съм аз... Не!
Имах нужда от нещо истинско, от нещо, в което да вярвам, на което да се уповава ...
1908
4
Здравей Съдба...
Не, не бързай да захвърлиш писмото, почакай! Това не е поредната молба, поредният изпълнен с надежда и едновременно с това с разочарование лист... не!
Пиша ти, не за да прося щастие, пари или власт, не...
Пиша ти, за да ти благодаря! Да... не го очакваше, нали?! Не очакваше, че отно ...
Не, не бързай да захвърлиш писмото, почакай! Това не е поредната молба, поредният изпълнен с надежда и едновременно с това с разочарование лист... не!
Пиша ти, не за да прося щастие, пари или власт, не...
Пиша ти, за да ти благодаря! Да... не го очакваше, нали?! Не очакваше, че отно ...
2247
1
11
На раздяла
(Надежда Рашева)
Дъждът вали и болката отмива,
и сълзите в тъжните очи.
А думи няма и стоим безмълвни, ...
(Надежда Рашева)
Дъждът вали и болката отмива,
и сълзите в тъжните очи.
А думи няма и стоим безмълвни, ...
899
5
Мъртвият ангел...
Тя бе ангел, пратен от небето, но не защото бе съгрешила, а може би, защото раят бе твърде малък за да обхване безкрайната и доброта... Сякаш самата тя бе избрала да се върне тук, на Земята, да гази в калта на днешният ден, с единственото желание да прави хората около нея щастиливи ...
Тя бе ангел, пратен от небето, но не защото бе съгрешила, а може би, защото раят бе твърде малък за да обхване безкрайната и доброта... Сякаш самата тя бе избрала да се върне тук, на Земята, да гази в калта на днешният ден, с единственото желание да прави хората около нея щастиливи ...
1225
5
Щастие,здравей...
Отново съм аз...
Защо не ми отговаряш?
Нима писмата ми не стигат до теб?!?
Или може би бъркам адреса... ...
Отново съм аз...
Защо не ми отговаряш?
Нима писмата ми не стигат до теб?!?
Или може би бъркам адреса... ...
2046
2
11
Моето отмъщение..
Цял живот се страхувах от любовта - тя сякаш бе мой враг, враг, който на пук ме дебнеше на всеки ъгъл, изчакваше търпеливо всяка моя слабост и се вкопчваше в мен, като за спасителен пояс, опияняваше ме, караше ме да полудея и накрая си тръгваше също толкова неочаквано, както и бе д ...
Цял живот се страхувах от любовта - тя сякаш бе мой враг, враг, който на пук ме дебнеше на всеки ъгъл, изчакваше търпеливо всяка моя слабост и се вкопчваше в мен, като за спасителен пояс, опияняваше ме, караше ме да полудея и накрая си тръгваше също толкова неочаквано, както и бе д ...
3209
1
7
Ти си моята надежда...
Видях мъж, в толкова окаян вид, че ако не беше в тази лъскава сграда, бих го сбъркала с бездомник, просещ по улиците за капка милост и парче хляб...
Да, бе мъж, и то красив, но необръснатата брада прикриваше нежното, но изпито от времето лице и му придаваше озлобен, а може би ...
Видях мъж, в толкова окаян вид, че ако не беше в тази лъскава сграда, бих го сбъркала с бездомник, просещ по улиците за капка милост и парче хляб...
Да, бе мъж, и то красив, но необръснатата брада прикриваше нежното, но изпито от времето лице и му придаваше озлобен, а може би ...
1240
8
Дни наред сън не ме хваща, бродя из стаята като призрак, като сянка, търсеща някъде отдавна изгубеното си отражение... а в малкото случаи, когато очите ми се затворят, за да прогонят поне за миг ужасната умора, която нося на плещите си, сънувам и сънувам... все кошмари, в които сякаш са се вселили в ...
3476
1
9
Понечих да отместя изтръпналите си длани от бледото лице, по което още личаха следите на многобройните сълзи, но отново усетих глухите стъпки някъде зад гърба си и ги притиснах още по-силно, сякаш се надявах, че щом аз не виждам днешният свят, то и аз съм станала невидима за него, че щом аз не дочув ...
2637
1
8
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
