"Остават секунди до прякото излъчване!" - изкрещява операторът. Това е първият репортаж на млада стажантка, изпратена е в малко планинско градче, за да отрази "най- пресните" eмоции на хора, загубили преди часове близките и домовете си в опустошителен порой.
Мрачно, кално и студено е, дъждът не спира, сякаш за да е в унисон с онзи, другия, изсипал се в душите на пострадалите.
Лампичката на камерата отпред светва, връзката е осъществена и начинаещата журналистка чува обявяването на името си от свой колега от новините. В този момент единствената мисъл, която се върти в главата ù, е тази за страха от провала. Глуха и сляпа е за случващото се наоколо. Ръката, с която държи микрофона, конвулсно трепери, механично изговаря предварително наизустените въпроси, а получените отговори ù звучат като досадно бръмчене на мухи. "Още мъничко и ще приключи, страшното почти мина... Край!" Чуват се поздравленията на екипа. Ще останат на мястото на произшествието още около час, за да заснемат две-триминут ...