Затварям си очите.Тъмнина. Не, не..виждам очите му..гледат ме с обич, която ме изгаря отвътре. Взирам се в тях..преди толкова обичах да го правя... Виждам душата си там, в очите му... Искам да му покажа, че и аз го обичам и го поглеждам..и всичко изчезва... Всичко е било просто мираж, мечта...
Живея като насън. Като в някакъв капан. Не виждам никой, не чувам никой. Липсва ми. Липсва ми толкова, че не искам нищо друго от света. Искам само да се върне пак при мен. Искам..само него! Липсва ми толкова много, че не мога да дишам без него !Дори и вечер не мога да се отърва от това чувство. Лягам си с надеждата да забравя, да не сънувам, защото ако сънувам..ще виждам пак него. Как ме гали нежно, как ми се усмихва, как ми казва, че ме обича. Виждам го как ме целува и ясно усещам топлите му устни по моите... Не, това не може да е сън..истина е... Не е възможно да изпитвам това и в съня си... Чувството от целувката му..нещо ме жегва отвътре... Целувка,изпълнена с много любов и грижа,целувка,за к ...