17.11.2005 г., 0:04 ч.

На него... 

  Есета
2685 0 3
2 мин за четене

Затварям си очите.Тъмнина. Не, не..виждам очите му..гледат ме с обич, която ме изгаря отвътре. Взирам се в тях..преди толкова обичах да го правя... Виждам душата си там, в очите му... Искам да му покажа, че и аз го обичам и го поглеждам..и всичко изчезва... Всичко е било просто мираж, мечта...
Живея като насън. Като в някакъв капан. Не виждам никой, не чувам никой. Липсва ми. Липсва ми толкова, че не искам нищо друго от света. Искам само да се върне пак при мен. Искам..само него! Липсва ми толкова много, че не мога да дишам без него !Дори и вечер не мога да се отърва от това чувство. Лягам си с надеждата да забравя, да не сънувам, защото ако сънувам..ще виждам пак него. Как ме гали нежно, как ми се усмихва, как ми казва, че ме обича. Виждам го как ме целува и ясно усещам топлите му устни по моите... Не, това не може да е сън..истина е... Не е възможно да изпитвам това и в съня си... Чувството от целувката му..нещо ме жегва отвътре... Целувка,изпълнена с много любов и грижа,целувка,за която ще дам живота си,да усетя пак...
О как се мразя!Колко съм била сляпа! Как толкова време не можах да му кажа колко го обичам... Как не му казах колко ми липсва, когато е далеч..как..толкова много неща. Но вече е късно. Не мога да направя нищо. Отива си... Как да го спра? !Не мога! Какво да сторя?! Мога да крещя, но тои не ще ме чуе! Мога да го моля, но тои пак ще си отиде. Мога да падна на колене..но тои пак ще си отиде. О, Боже,как боли! Защо трябваше да става така? Какво съм сторила? Вече съжалявам за всички изгубени мигове..мигове, в които не му казавах нищо... Можех да му кажа толкова много неща... Можех да му кажа колко го обичам...
Но вече е късно. Има ли смисъл? Не! Тои си отива. И даже не се обръща назад. Не иска да ме изслуша. Не иска да чуе това, което имам да му кажа. Отива си! И къде отива? При приятелите си, които така и не ме опознаха и не ме удобриха... Приятелите, на които тои толкова много държи.. .Очевидно повече от мен...Или при нея? Тази, която ми го отнема? Тази, която тои смята за прекрасна и вече не ме забелязва?Или може би..може би при някоя нова? Някоя, с която да се запознае..както стана с мен. На моста, на лунна светлина..ох... Може да отиде на толкова много места, при толкова много хора..но не и при мен. При мен тои никога няма да се върне. Не ме обича вече! Загубих го! Загубих част от живота си, част от себе си!!!
 

...На Мики...

 

 

© Лили Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • А,аз тва съм го превъзмогнала Ама Има друго,което не съм...а е...Радвам се че ти харесва...
  • Знам какаво е вярвай ми ! Но никога не спираи,никога не се обръщаи назаД! Даваи напред ,направо и вярвай в успеха си-въпреки Факта тфа е антракта НЕ КРАЯ и колко още ще имаш... "МоМиче малко сладко,защо в очите има скръб,нима ти някого обичаш,а той ти е обърнал гръб?Сълзи по бузките се стичат и мокрят твоето лице,но нима незнаеш,че не стува да плачеш за някфо си момче"
    Горе главата !!! от мене 6
  • Не го мисли толкова.
    Животът е такъв, какъвто си го направиш ти и не зависи от някой, ако го направиш да зависи значи не искаш да си щастлива...
Предложения
: ??:??