3 мин за четене
Ханс Кристиян Андерсен имаше една приказка "Щастието може да се крие и в едно клонче". Това му е най-хубавото на щастието - че всеки сам си го избира, сам го търси и открива. И най-интересно е, когато никой не очаква да го намериш в тъгата, мръсотията и мрака, но ти го правиш. Защото си творец, а на творците някак си им е позволено да нарушават правилата, за да създадат свои. Не само, че не ги осъждат за това, но и започват да им подражават. Много е хубаво да изненадваш останалите, особено, когато не го правиш заради тях, а търсиш сам себе си. Така се раждат и най-красивите моменти, тези късчета от забравата, които без никакво логично обяснение все още се помнят и "кръжат" из обърканите мисли и чувства, сякаш, за да те разсмиват от време на време с чудатия си полет. Когато се уморят и поспрат на едно място, някъде из напрегнатото ти съзнание, усещаш една топлина, една сила и попадаш под властта на красотата. Кои бяха моите специални моменти... Учудвам се колко са обикновени на пръв пог ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse